13.8 C
София
вторник, 4 октомври 2022 г.

Антоний Гълъбов в последното си интервю: За вота, партиите и най-лошия сценарий за страната

Доц. Антоний Гълъбов.
Снимка: БГНЕС

Внезапно почина известният български социолог, политолог, университетски преподавател и изящен познавач на политическите процеси у нас доц. Антоний Гълъбов. Той ни напусна едва на 58 години. Последното си интервю, по нещастно стечение на обстоятелствата, той даде за новия брой на вестник „Галерия“. Разговарях с доц. Гълъбов само няколко дни преди неочакваната му кончина. Изглеждаше във форма и както обикновено – с бърза, аналитична мисъл. Разбрахме се да се чуем след изборите на 2 октомври, за да го поразпитам за новата политическа ситуация у нас. Уви, това няма да се случи.

Доц. Антоний Гълъбов трудно понасяше профанщината в българската политика, но дори и в това отношение проявяваше аристократична деликатност. Колегите журналисти обичаха да говорят с него – изключително рядко отказваше интервюта, имаше силна реторика и точни прогнози. При това беше и търпелив събеседник, а интервютата му бяха „чисти“ и не се нуждаеха от досадна редакторска намеса. Човек като него определено ще липсва, още повече днес, когато телевизорите се напълниха с „говорещи глави“, които ръсят на килограм опорните точки на провалени политици и смайват с каруцарския си език.

Почивайте в мир, доцент Гълъбов!

Интервю на Николай Коцев, за в. „Галерия“

Доц. Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършил е социология. Дълги години работи в Института по социология към БАН. Преподавател е по политически науки в СУ „Свети Климент Охридски“ и в НБУ. Автор е на множество публикации. Наблюдател, политолог и опитен анализатор на обществено-политическите процеси у нас.

  • Доц. Гълъбов, прогнозите са, че в парламента ще влязат между 6 и 8 формации. Като че ли отново се очаква трудно съставяне на редовен кабинет?
  • Със сигурност ще бъде трудно. Причините са преди всичко в състоянието на самото българско общество. То е твърде фрагментирано, а през последните две години се засилиха конфронтационни тенденции, отново има силно противопоставяне. Цялата тревога, свързана с пандемията и последствията върху стопанския живот, рефлектира в едно много дълбоко разделение в българското общество. Не можем да очакваме, че политическият избор на българските граждани ще бъде много различен, или че ще станем свидетели ва това, което се нарича „стратегически вот“ на избирателите. Това е вот в полза на партиите, които биха могли да съставят правителство.
  • Като споменахте стратегически вот, у нас традицията май е точно обратната – има протестен вот?
  • Да, но у нас има и едно неразбиране в самото понятие за протестен вот. Протестното гласуване е начин избирателите на една политическа партия да й покажат, че греши и че не са доволни от нея. Тоест това са избиратели на една формация, които в знак на протест гласуват за друга партия, която се позиционира в същото политическо поле. А не да гласуваш за бъдещия победител. Избирателите просто мигрират по посока на друга политическа сила. В момента виждаме много ясно това при избирателите на БСП. Социалистическата партия определено не успява да възстанови доверието на симпатизантите си и това ще облагодетелства други, по-малки политически формации.
  • Може би имате предвид „Български възход“ на Стефан Янев, или дори „Възраждане“?
  • Да. По всичко личи, че тези две формации ще приберат част от протестния вот на избирателите на БСП. При другите, много интересна е динамиката при „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Като млада формация доскоро „Продължаваме промяната“ нямаха собствен избирателен корпус, собствени избиратели. Те привлякоха хора, които гласуваха за „Има такъв народ“ миналото лято, или хора, които по принцип гласуват за „Демократична България“.
  • Според социолозите ГЕРБ води на „Продължаваме промяната“ с 5-6%, но според някои анализатори формацията на Кирил Петков и Асен Василев има скрит потенциал. Може ли „Промяната“ да обърне мача в последния момент?
  • Не, не мисля. Не вярвам да имат голям скрит потенциал. Нещо повече, аз не очаквам висока избирателна активност в чужбина, откъдето „Продължаваме промяната“ привлече много гласове на последните избори. Според мен подобно твърдение е опит на партията да се самоуспокои, че това, което измерват колегите, не е точно така. Възможно е част от хората, които ги подкрепиха през ноември, да не гласуват отново за тях. Друга част от избирателите им ще се върнат към традиционните си симпатии и ще гласуват за „Демократична България“.
  • Български възход“ са нов, интересен играч на политическата сцена. От една страна, при тях има русофилски уклон, но от друга –лидерът им Стефан Янев заяви, че не слага червени линии и е готов да преговаря с всеки, ако формацията влезе в парламента.
  • Знаем твърде малко за тази политическа формация. Трудно е да се ориентираме само по фигурите в нея, макар че някои от тях имат политическа кариера в други партии. Това, което е най-силният коз на „Български възход“, е създаване на представата за нормалност, за умереност. На фона на по-агресивните партии самият Стефан Янев излъчва умереност и нормалност. Това е фактор, който привлича много избиратели. Ако вземем и хипотезата, че част от избирателите на БСП ще гласуват за тях, струва ми се, че те имат шанс да участват в следващия парламент.
  • Кое е по-добре, или може би да ви попитам кое е по-лошо за страната – да се сформира някакъв компромисен редовен кабинет или след още 2-3 месеца за отидем на нови предсрочни избори?
  • Без съмнение най-лошият сценарий е, ако и 48-ото Народно събрание не успее да състави правителство, да отидем на нови, поредни предсрочни избори – те биха били прогнозно в края на февруари, началото на март. Много по-разумният вариант е да се търси някакво оптимално съгласие за програмно управление. С други думи, ако самите партии не успяват да изградят устойчиво и хомогенно мнозинство, да се върви около съгласие за програма за управление, която да разчита на парламентарна подкрепа. Но това изисква един сериозен процес на водене на преговори, а не това, което видяхме миналата година. Сериозният преговорен процес вероятно ще отнеме време, но неговият резултат би трябвало да доведе до умерено и разумно управление, което да се опита да изнесе тежестта на кризата. Това ще е от полза за гражданите, а за съжаление равнищата на тревожност у българското общество са много високи. Ние вече сме във втората половина на предизборната кампания и за жалост не виждам опити да бъде разчетен истинския дневен ред, който тревожи хората.
  • Май не сме узрели яростни политически противници да сформират заедно програмно правителство, реалистичен ли е изобщо подобен сценарий?
  • Има различни варианти за коалиции. Но основният въпрос е каква да е програмата, какъв да е дневният ред, който да се следва. Веднага ще ви дам пример – необходими са много енергични мерки, за да бъде овладяна инфлацията, да се насърчи стопанското развитие. Няма съмнение, че част от причините за инфлацията са политически, коренят се в лошото в управление. Една стабилна нова власт може да има въздържащ ефект по отношение на растящите цени и инфлационната спирала.
  • Иде зима. Има политическа и икономическа криза, ще се справим ли с доставките на газ, с цените на горивата, с инфлацията?
  • Това са свързани въпроси. България по принцип е износител на електроенергия. Но производствата, които са пряко свързани с използването на природен газ, няма как да не бъдат повлияни от тези процеси. Само доставянето на необходимото количество природен газ би могло да изиграе лоша шега на всяка политическа власт. Много по-важно е да се управляват съвкупно процесите, включително като се осигури по-ниско енергоемка среда. Голяма част от българските домакинства се отопляват на дърва, с въглища и с електричество. Цената на газа там не им влияе пряко на отоплението през зимата, но влияе сериозно на стоките и услугите, които зависят от природния газ, а те не са никак малко. За това е нужен спокоен, експертен разговор, а разговорите по темата сега са фрустрирани заради политическата кампания. За да се постигне съгласие, мисля че е нужно да има стабилно редовно правителство, както вече споменах, което да е обединено около ясна програма, засягаща важните за обществото приоритети. За това е нужно, разбира се, и работещо народно събрание. Президентът Радев от своя страна носи отговорност за политическата криза. Той трябва да следва конституционните си задължения, а не да има управленски амбиции.

 

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html