13.8 C
София
вторник, 4 октомври 2022 г.

Легендарният треньор Димитър Пенев: Пенчо Кубадински ме пусна в ЦСКА след второто „Наздраве“

Интервю на Иво Недков, специално за в. „Галерия“

Димитър Пенев е роден в с. Мировяне през 1945 г. Истинската му рождена дата е 10 юли, но докато неговите родители отиват да го запишат, вече е било 12 юли и така днес той по документи е проплакал тогава. Наричан по прякор Пената, е бивш български защитник. Клубна легенда на ЦСКА София, играл също и в Локомотив (София). По време на 15-годишната си състезателна кариера печели 13 трофея. Два пъти е обявяван за футболист на България. С националния отбор участва на три световни първенства. Като помощник треньор и старши треньор на ЦСКА печели общо 12 купи. Той е най-успешният треньор в историята на българския футбол. Като главен селекционер на националния ни  отбор, достига до четвърто място на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година.

  • В ресторантчето сме на банята в Панчарево, където идвате редовно при вашия приятел Радо. Интересни спомени от годините на играч ли ви връхлетяха?
  • Да, тук идвахме на възстановяване всички софийски отбори. И който свърши, остава в заведението на приказка, на по бира, коняче. Имаше си график – ЦСКА, „Левски“, „Локо“. Не знам защо спряха тази традиция, водата тук е много хубава и полезна за възстановяване. След мач бяхме тук. Басейн, имаше душове и навън. После си тръгвахме кой с каквото намери, че коли в отбор имаха максимум двама-трима.
  • Кой подкара първата кола в ЦСКА?
  • Ването Колев. После всички национали взеха по едно Пежо като награда за класирането на Световното в Англия. Само аз получих Фиат покрай първи братовчед на майка. Говоря за брата на прочутия Бай Генчо, който имаше магазини за вина в София. Той беше автомобилен състезател, доста добър при това. „Корекомът“ беше до хотел „Рила“, а складовете към Банкя. Вуйчо ми докара „Фиат 124“. Аз бях още млад, но за някои като Мито Якимов беше последен шанс. Генералите го пенсионираха на 28-29 години, такива времена бяха. Аз се промъкнах и играх до 33. Имах и късмет, че успях още като играч да завърша треньорска школа. Като известни футболисти влязохме директно аз, Христо Бонев, Божил Колев. И две седмици след края на кариерата ми вече бях треньор в Димитровград.
  • Звучи доста бърз, но тежък преход?
  • Дойде едно момче Добри, още е жив, заедно с кмета и други хора от Димитровград, успяха да ме убедят. Но бях доста объркан. Извадих някакви записки, които сме водили за тренировки, подготовка. Вярно, бях научил много от големи треньори и в „Локо“, и в ЦСКА, и в националния – Берков, Крум Милев, Любомир Ангелов – Старото, Орманджиев. В Димитровград обаче беше супер, имах много приятели, част от тях си отидоха, някои останаха. Цяла България работеше там през 1976-77, заводите пълни. Дори имаха два отбора, та аз настоях пред кмета да ги обединим. Помня и генерал Янев, така се казваше началникът на войската в цяла Хасковска област. Той беше „левскар“, макар и военен. Между другото, надолу под Димитровград се водеше гранична зона и бяха нужни пропуски. А аз си минавах без проблеми, защото вече бях майор ли, не помня вече.
  • Футболен град, оттам тръгват Жеков, Стойчо Младенов?
  • Много бяха, при мен дойдоха като войници и таланти от цяла България. Например, Иван, бащата на Митко Бербатов. Имаше поделение към Хасково, където ги командировахме.
  • Как минава един ваш ден?
  • В Панчарево съм 1-2 пъти на седмица. Иначе си ходя към Мировяне, но задължително на път минавам през „Армията“. Нищо че имаше сътресение, защото ръководството трябваше да определи ролята на нас, ветераните. С Ганчев се познавам отдавна, бях съветник още в Ловеч. Тук в ЦСКА бях почетен президент, но решихме да участваме с Жеков в листите на изборите от партията на Марешки миналия април. И тогава стана това разминаване с ръководството на клуба. А аз исках единствено покрай името ми да се разшуми в парламента за спорт. Защото вие чувате ли нещо! Аз не. И така стана разминаването с Ганчев. Сега уж стопляме отношенията, но ще видим.
  • Имате своя къща в Мировяне, какво става с родната?
  • Грижа се за всичко. Имам градина, оранжерия и на двете места, направихме басейнче в родната. Аз се грижа, дъщерята, внучките помагат. Жената прескача и тя. Аз от малък съм свикнал да помагам в градината. Сега го правя да минава времето. Иначе в къщата близнак с брат ми Младен, лека му пръст, живее втората му жена, а синът им Боби минава редовно. Той също живее в Мировяне.
  • Колко правнучки имате?
  • Две. Едната е на 9 месеца, казва се Катя като баба си и като моята баба. Тя е дъщеря на по-малката внучка Надежда. Другата е на 6 години и ще става ученичка. Никол е дъщеря на голямата внучка Димитра. Тук са в София, добре са.
  • Имам спомени, че едната ви внучка работеше в Англия?
  • Да, Надежда. Близо 10 години вече е там, но за раждането се върна в София. В Англия се запозна и с мъжа си, който е българин, от Бургас. Двамата си решават вече къде ще живеят. Имат и дом на 30-40 километра от Лондон и в Бургас, и в София, и в Мировяне.
  • С племенника ви Любо Пенев виждали ли сте се скоро?
  • Чувахме се последно, като стана треньор на ЦСКА 1948. Негово право. Събира там хора, които са минали през ЦСКА.
  • Ще стане ли голям треньор?
  • Аз помня момента, когато хвърли документите и изчезна, защото трябваше да свири по чужда гайда, а той не е от този тип. Нека не го коментираме, че ще бъда винаги погрешно разбран от другата страна.
  • С Христо Стоичков чувате ли се?
  • Когато е тук – редовно. Ако не се чуем, агент Христо Запрянов – Доцента докладва. Беше на „Армията“, раздава цяла ден автографи на кортовете преди един от мачовете, когато пусна книга. Чудо беше от хора, 5 часа не спря да се разписва.
  • Събирате ли се още компанията на улица „Чехов“ в столичния квартал „Изток“, където живеете?
  • Всеки ден привечер сме в кафето. Няма „Левски“, ЦСКА, всички сме там. Има хора от всякакви професии – известни лекари, бивши министри. Количка, водка, винце, обсъждаме всякакви теми. Иначе кварталът си беше пълен с играчи на ЦСКА, защото имаше много военни блокове. Сега сме останали аз, Жеката, Джони Велинов, но той се премести при новата си жена. Денев си е във високия блок до линията. Иначе кварталът много се промени. Какви блокове растат навсякъде, няма къде да се паркира по улиците.
  • Сега поканиха ли ви за кандидат-депутат?
  • Не, а и сега не се говори за спорт по изборите.
  • Иначе ще гласувате ли на изборите?
  • Сега не знам, ще решавам в последния момент.
  • Как виждате иначе България?
  • Няма единение, а партиите са много. Ние гледаме с тъмни очила, откъдето не се вижда по-късия терен на управниците. Минаха години. Същото като при футбола ни. На парче се работи, на заспиване и събуждане. Садим жито, излиза ечемик. Садим царевица, излиза банан, че вече станахме южна страна.
  • Пак завиваме към футбола, кой е най-добрият играч, срещу когото сте се изправяли?
  • Аз съм играл срещу всички велики – бразилци, германци, англичани. Дори с ЦСКА имахме турне за две седмици в Бразилия през 1970 година, веднага след като станаха за трети път световни шампиони. Мениджърите нещо бяха объркали – излизаме за мач на стадиона, а то няма никой, хората имали карнавал. После за 20 дни играхме 5-6 мача плюс полети между различните щати. А преди това 12-13 дни седяхме в Рио де Женейро ей така. Ходехме на Копа Кабана преди обяд на плаж. Там и тренирахме на пясъка, щото  мениджърът спестил пари от терени.
  • А кои са най-добрите български футболисти?
  • Много са! Трябва по категории да ги изброявам цял ден. Само ще спомена „Локомотив“, когато започнах. В защита бяха Иван Димитров, Васко Методиев, Чачевски, Тошко Велев. Първият ми мач го изиграх на 16 години като ляв бек, защото бяха контузени и Велев, и Чачевски. Беше срещу „Спартак“ в Пловдив. Трябваше да пазя легендата им Тодор Диев. Аз никога няма да забравя един мач с него заедно в национала срещу ГДР във Варна. Поведоха ни 2:0, изравнихме. Диев като тръгна с неговите 104-106 килограма малко преди края, прегази двама и вкара гол, още ми е пред очите. Обаче с тази маса не успя да се спре и гредата буквално го разкъса тук, от вътрешната страна на бедрата. Този отбор на „Локо“ стана шампион през 1964 година, едва след това преминах  в ЦСКА. Затова казваме, че тогава големите играчи започваха на по 15-16 – и Митата Якимов, и Георги Соколов, да не ги изброявам. Тогава станах трети на европейско първенство за юноши в Англия. Помня, бяха ни дали по 20 паунда командировъчни за целия турнир.  Събрахме се половината отбор и отидохме при ръководството, че са малко. Но ВКР-то ни събра и записа имената. Като си дойдохме в България, ни наказаха кой 6 месеца, кой година. Обаче ме опростиха бързо заради мачовете за европейската железничарска купа. България я спечели два пъти. Пак заради контузиите нямаше кой да играе и ме извикаха, така наказанието падна. Лично Недялко Донски подписа. Тогава шеф на „Локомотив“ по линия на партията беше Пенчо Кубадински, нали отговаряше за транспорта, той също се грижеше.
  • Знам, че не е бил футболен фен, а повече за борбата се е палил?
  • Е, не беше запален, но помагаше. По негово нареждане имаше специални вагони за „Локомотив“ – единият спален, другият ресторант. С тях сме ходили до Москва, до Киев, до Унгария. Австрия. Трудно беше до Гърция, че нямаше линии. Но с нас имаше готвач. Всичко това по нареждане на Кубадински.
  • Как Кубадински ви пусна в ЦСКА?
  • Доброволно влязох в казармата с подписи на родителите ми. Доста хора от „Локомотив“ ме подкрепиха – Котков, Иван Димитров, Драгомиров, с чиято дъщеря, волейболистка, тогава бях гадже. Седнахме, говорихме. Между другото, като споменавам Котето, да поправя една заблуда. Викаха му Мастиката, че пиел мастика. Това не е вярно. Той обичаше по едно коняче в колата.
  • От „Локомотив“ не се ли опитаха да ви спрат?
  • Водиха ме при Пенчо Кубадински, който имаше кабинет в киното до гарата. Бяхме с мен 6-7 човека от „Локо“. Влизаме, а на една огромна маса всякакви питиета. Вдигнахме „Наздраве“, обясняват за какво сме дошли. На второто „наздраве“ Кубадински ми вика – „Айде, бай Душко, наздраве, умната и напред.“ А то баща ми така се казваше. А аз не знаех, че предния ден от „Локо“ ходили при родителите ми да питат дали наистина ме пускат. Тогава снимки не се правеха, яд ме е.
  • И оттам влизате войник в ЦСКА?
  • Да, но не служих и един час. Даже нямах униформа, когато веднъж ни събра адмирал Добрев. Точно беше пристигнал от Варна, заместваше временно Добри Джуров, който беше по някакви учения в чужбина май. Униформата ми обаче в Мировяне при майка, а тя излязла някъде. Големите ме скриха най-отзад при чешмата, там ни строиха. Ние не познавахме адмирал Добрев и когато се появи за първи път, бяхме в столовата, сегашният ресторант на стадиона. Влиза той, а Гацо Панайотов се провиква – „Кво е това войниче морско“. Адмирал Добрев мина, отиде до касата и нищо не каза. На другия ден започва да ни строява. Веднъж му правихме номер в Чехия ли, Полша, вече съм забравил. Адмиралът дойде като водач. Качваме се по стаите да починем преди да се съберем долу за тренировка. Искахме да заключим отвън стаята на адмирала, но сбъркахме стаята и заключихме ВКР-ето. Ние не знаем – отиваме, смее се и крещим – „Предай си, разкрит си“. Размина ни се благодарение на генерал Матеев, секретарят на Добри Джуров. Все при нас идваше, учехме го да рита футбол. Бай Добри и адмиралът играеха тенис. Адмиралът Добрев идваше да играе с двама тенисисти от спортната рота в 6 сутринта. А ние спяхме на лагер отгоре над ресторанта, в сегашните канцеларии. Будеше ни редовно, някой се ядоса и извика през прозореца. Пак ни строява пред чешмата (смее се).
  • Кой е играчът най-чепат характер, който сте тренирали? Със Стоичков трудно ли беше?
  • Трябва да имаш контакт с хората. С Ицо лесно се оправях. Имаше един момент в ЦСКА, когато топката се задържаше повече вляво при Стоичков, а Костадинов отдясно недоволстваше. Единият напсува другия, другият му каже „селянин“. На един мач в Европа – май с „Рух“ (Хожув) беше, се скараха здраво на центъра. Изтичах да ги разтърва, даже имам снимка на центъра. Затворих ги в едната стая до треньорската, само двамата да останат. И им казах да се псуват и бият, но насаме. Влязох при отбора и казах на помощника Стоил Трънков да подготвя смени. Отборът ме пита – „Бат Пена, къде са ония двамата?“. Отивам да ги видя, отварям вратата, а Ицо и Емо само дето не се целуват. Отборът започна да ръкопляска зад мен. Трънката се усети, че съдията може да направи смените и удари един спринт да ги спре.
  • Същият номер правите с Ицо и Балъков на почивката при знаменитата победа 2:1 над Германия на Мондиала в САЩ, ако не се лъжа?
  • Така беше. Кой да бие фаулове се скараха, за пропуск ли, не знам. Но се оправиха по същия начин. Балъков е единственият, който не мина през ЦСКА. Доде само за подготовка, където направи силни мачове на турни в чужбина точно срещу „Спортинг“, откъдето го харесаха. Но общинарите н Търново нещо се вдигнаха и се върна за малко в „Етър“, откъдето го продадоха.
  • Благодаря за интервюто и ти желая само здраве!
  • Благодаря и аз, бая се заприказвахме! Здравето е и така, и така. Старите рани в краката се обаждат, ние навремето и без кори ритахме. Бях преди три седмици по ВМА, уж всичко е оправено. Във форма съм като за ветеран.

 

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html