Стефан Софиянски е роден на 7 ноември 1951 г. в София. През 1974 г. завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. През следващите години е чиновник в Министерството на съобщенията и информацията, а след това работи в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия.
При правителството на Филип Димитров Софиянски е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения, а две години по-късно, през 1993 г., става зам.-председател на СДС. През ноември 1995 г. е избран за кмет на София.
От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебен кабинет, назначен от президента Петър Стоянов. През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата.
Непосредствено преди президентските избори през 2001 г. Стефан Софиянски напуска СДС и застава начело на основаната от него партия „Съюз на свободните демократи“.
Като кандидат на ССД е избран трети път за кмет на София през 2003 г.
На парламентарните избори през 2005 г. ССД участва в коалиция, която печели 13 места в състава на 40-ото народно събрание. Софиянски е избран за депутат и за съпредседател на парламентарната група. На 1 юни 2011 година Десен алианс (ОДС) издигна Стефан Софиянски за кандидат-кмет за четвърти мандат, но губи от Йорданка Фандъкова (ГЕРБ).
Женен е за Алиса Софиянска, с която имат три дъщери – Елена, Ива и Димана.
ИНТЕРВЮ НА ИВО НЕДКОВ, пред в. „Галерия“
- Как сте г-н Софиянски, къде ви намирам?
- Бях по София, вече съм на 530 километра – в Поручик Чунчево. Щастлив съм, защото децата ми са тук, внуците също. Само малката ми дъщеря Димана я няма. И първородният внук Стефан, той вече е на 15 години и води собствен живот.
- Колко внуци вече имате?
- Четири. Три момчета и едно момиче. Но малките внуци са при мен.
Защо се влюбихте точно в Поручик Чунчево, село, далеч в Добруджа, дори не е на брега на морето?
- Случайно. Аз съм запален планинар, дори не ходех на море, преди да се оженя. Бях планински водач в Рила и Пирин. Не бях стъпвал на север от Балчик и едни приятели ни поканиха с Алиса, защото купуваха къща, а се колебаеха между две. И като се качихме над Оброчище, като се ширне това добруджанско поле, този простор! Ние, софиянци, сме обградени от планини, това се отразява и на начина на живот, и на психика. А тук е ширина, добруджанци са сърдечни хора. Посрещнаха ни, въпреки че бяха трудни времена през 1990 година. Нашите приятели избраха едната къща. Звучи куриозно, но аз си продадох телевизора, хубав, от Кореком, както и едно полско фиатче. Това ни стигна да купим другото място. Влюбих се в Добруджа и оттогава не пропускам година, в която да не дойда тук, независимо на каква позиция съм.
- Занимавате ли се с градинарство?
- Да, зеленчуковата ми градина е пълна. Имам и декар лозе, правя си сам вино и ракия. Има и много красиви, стари дървета. Създават ми невероятен микро климат – череши, орехи, дори един голям бор, който е необичаен за този район. Голям е дворът, има място за всички ни.
- Ходите ли на плаж?
- Не обичам. Аз съм на принципа, че водата е мокра. Страх ме е от морето. Не че ще се удавя, защото съм плувец. Просто си представям, че ще излезе някакво животно. И не влизам. Аз съм планинар и скиор. Липсват ми малко баирите, но с времето и ентусиазмът за тях намалява.
- Намирате ли време за ски?
- Да, карам зимата, аз си обичам Боровец. Имах случай като младеж, когато бях планински водач, да тръгна на 1 януари с приятел от Боровец – носехме по една раница и ски, и да се върнем с влак от Сандански. Рила и Пирин съм ги минавал във всякакви сезони и маршрути. Родопите по-малко. Качвал съм и връх Ботев в Стара планина, разбира се, Шипка.
- Имате и врачански корени, катерил ли сте се по Вратцата?
- Баща ми е от Враца. Водел ме е там, но никога не съм имал умения на алпинист. Пък и смелост липсва. Ходехме горе по баирите, имахме лозе. Рекичката Дъбника беше пълна с раци. Все хубави спомени. Но родът им си живееше в София – баба, дядо, всички. Татко е юрист, бил е асистент в Софийски университет до 1949 година, когато го уволняват по политически причини и го възстановяват чак през 50-те. За съжаление, рано си отиде. Аз съм си кореняк, раждан съм на улица „Оборище“, номер 51. Физически съм се появил на бял свят там. Баща ми е бил преподавател в СУ, майка ми студентка там, така се запознават. Татко не е дал през 1951 година да се ходи в болница, също и за сестра ми години след това. Аз помня нейното раждане, идваше лекар у нас. За съжаление, тази година майка си отиде на 97. И ще се върна в същия апартамент. Ако е рекъл Господ, ще си отида тихо в жилището, в което съм се родил. Но хич не бързам (смее се). Алиса е израснала на две преки нагоре, практически на Докторската градина. Досега живеехме в нейния апартамент, но той е на петия етаж, а няма асансьор. Ще се преместим в моя, защото е по-ниско, а правих операция на коляното. Е, още кретам на игрището.
- Ритате футбол още?
- Да. Бих казал, че преча на другите да играят.
- На мачове на „Левски“ ходите ли?
- Скоро не съм ходил, но ги следя внимателно. Като младеж бях много запален. Сега съм въодушевен от старта на сезона и ще ходя на мачове.
- Кои бяха футболните ви идоли?
- В чужбина винаги съм бил за „Интер“ и „Милан“, което е странно, тъй като са врагове. В Германия по стечение на обстоятелствата съм от по-скромни имена – „Айнтрахт“ и „Щутгарт“. Чичо избяга в Германия, във Франкфурт. И когато се промениха времената, ни пуснаха да го видим. Сестра ми Мария замина през 80-те години за Германия тогава ГФР. Преподаваше в Щутгартската консерватория. Стана немски гражданин, сега е тук, в Поручик Чунчево. Тя ме свързва и с футболния „Щутгарт“, където игра вълшебното трио Балъков, Бобич, Елбер. Между другото, Мария запази фамилията Софиянска. Както и дъщерите след сватбите.
- И трите ли?
- Само третата, Димана, още не е омъжена. Даже й се карам, че на нейните години сестрите й имаха по едно дете. Тя работи в Брюксел, в голяма частна компания, яви се на конкурс, интериорен дизайнер е. И за наша радост се развива страхотно в професията. Всички са добре!
- Да ви върна във футбола? На кои играчи се възхищавахте?
- Аз помня и Жоро Соколов. Разбира се, Гунди. Въпреки че бях дете, имах възможност да се запозная с него. Всяко поколение си имаше големи играчи, включително тези, с които сме приятели сега – Сираков, Ники Илиев. Мога да ви кажа веднага състава на „Левски“ от 7:2 над ЦСКА. Сещам се за Меци Веселинов, който имаше кафе преди години и нещо го бяха погнали. Идва при мен в кметството, влиза един такъв, свит. Аз скочих – „Чакай, аз съм се клел в теб“. Веднага беше решен проблемът.
- Стана ми интересна срещата ви с Гунди?
- Вуйна ми гледаше Андрей Аспарухов. Наричахме я вуйна Цонка. Бяха дошли у дома и Гунди мина да го вземе. Така се видяхме. Вуйна беше изключителна жена, явно затова са й се доверили. Съпругът й Петър Габровски е министър на вътрешните работи преди 9 септември. Затова бяхме и от белязаните семейства, имахме таван на развитие.
- Пак добре, че са ви дали да учите висше?
- Аз влязох 1969 година, по-други бяха времената. Но майка дълго време нямаше право да е адвокат. Татко също беше без работа, след като го уволниха от Софийския университет. Ходеха с приятели да пренасят чакъл с един камион. Такива бяха времената. После се поразхлаби режимът. Майка беше един от добрите адвокати. Аз помня, у дома са идвали нейни колеги като Сашо Сталийски, Стефан Савов, Лучников. Сериозна среда. Уви, татко си отиде млад, на 57 години. Но се преборихме, аз вече работих, сестра ми беше студент.
- Този произход ясно предначертава политическото ви бъдеще?
- Аз винаги съм бил обществено активен и отявлен антикомунист, защото виждах всичко това с очите си. Имах възможност да чета и западна преса. Освен това нося ген на дядо ми Стефан, на когото съм кръстен, убит в масов гроб на 7 септември 1944 година. След това през май 1945 година е осъден от Народния съд и е конфискувано цялото му имущество. Присъдата падна, защото нашите имаха документ, че е безследно изчезнал и обжалваха формално. Споменах и за Петър Габровски, също осъден и убит от Народния съд. При такова семейство, какъв да бъдеш. Моите родители никога не направиха компромис.
- Вие сте един от символите на СДС, когато площадите се пълнеха с десетки, стотици хиляди, жадуващи за свобода. Къде и как го похабихме този ентусиазъм?
- Същото съм се питал много пъти. Аз ентусиазма го имам и сега. Затова съм готов с нова Конституция, тъй като сегашната ни е писана във времето на СИВ и Варшавския договор. Не го ли променим това, няма да се променим общество. Ето, пак идват избори, вече се чудя за какво да гласувам. Ентусиазъм имам, както и редица като мен, които още кретат по игрището. Въпросът е дали имам силите. Защото сега знам много повече в сравнение с 1997 година, когато се захванах да бъде премиер при 240 процента инфлация. Поех риска и все още минавам за сравнително успешен министър-председател. Но тогава имах енергията, при това в повече. Сега знам много повече. Но дали ще имам енергията! И тук някъде търся отговор на вашия въпрос. Нашето поколение нямаше тези възможности за комуникация, за информация. Да не говорим за пътуване в западния свят. Гледам и по моите деца. Нито едно от тях не иска да чуе за обществена работа, не искам да го нарека политика.
- Не следваше ли всеки път подмяна, когато България налучка верния път на развитие?
- С всичките грешки ние направихме прехода от СИВ и Варшавския договор до ЕС и НАТО. Но после нещата застинаха. От 2007 година насам застоят е огромен. Вместо да използваме предимствата на Европейския съюз, ние замръзнахме. Тези пари от ЕС буквално се стопиха и изчезнаха, а те трябваше да се превърнат в ръст на икономиката ни, на БВП, на доходи, в изравняване на стандарта с поне страните от средата на ЕС. Вместо това се отдалечаваме от тях. Ние, в първите дни на демокрацията, имахме ясни цели – пазарна икономика, свобода на печата, влизане в ЕС и НАТО. Пак ще кажа – с цената на много грешки, страхотни конфликти, но ги постигнахме. Та България влезе в ЕС с по-добри показатели от Румъния. Сега сме единствената държава с БВП под 10 000 евро на човек. Румъния ни задмина и гони Вишеградската четворка. Хърватия е пред нас, за Словения вече да не говорим. Словакия и Чехия са далеч отпред, а сме сравними като територия и население. Ние имаме проспан период. И причината е, че от 2007 година насам са ни управлявали само комунисти. Станишев какъв е! Борисов! До 1997 година партиен член. Когато ние бяхме по площадите, той стоеше от другата страна на барикадата.
- Коя партия носи гена на онова СДС?
- СДС са хората като мен, които бяхме на площадите и сега се чудим за кого да гласуваме. Нищо че още съм член на „Свободните демократи“. Иначе всички, които претендират да са СДС, направиха грешката да работят с посткомунистически партии. Защото ГЕРБ е типична такава. Те си имат комунистически манталитет. А ние не успяхме да променим съзнанието на бившите комунисти. Дясното е по-малко държава, повече свобода. Борисов как управляваше – „аз дадох на учителите, аз дадоха на онези“. Как си дал! Ние сме дали на теб! Ти си служител, било ти и министър-председател. Това е, не успяхме да се развием, защото „Крайцерът „Аврора“ още дрънчи в главите им“, както казваше Сашо Йорданов. Не разбраха след 2007 година, че не правителствата теглят държавата напред, а хората. Управлението просто трябва да създава условия.
- В тази уникална криза как бихте реагирали като премиер?
- Веднага ще отида да преговарям с „Газпром“. И разбира се, ще търся алтернативите. Но в момента те са пак руски газ, но с друг посредник. Ние направихме върховната глупост с „Турски поток“, така газът ни заобикаля. Отговорните за това политици трябва да изчезнат завинаги! Как може ВМРО във властта да пусне „Турски поток“?! През България газ тече по „Турски поток“, вместо тръбата да пресече прекия път през Черно море и ние да сме първата приемаща държава. Тогава ние ли щяхме да зависим от Русия, или те от нас, след като държим кранчето. Сега Турция го държи и продава на нас или на Гърция, а те на България.
- Нали уж идват американските танкери?
- И как ще ги транспортираме? Просто правим бартер. Даваме газа от танкерите на някой, а срещу това взимаме руски от Турция. Тук ГЕРБ носи вина за хаоса в енергетиката. Борисов като се срещнеше с Путин, строеше „Турски поток“. Като идеше в Щатите, го спираше. Колко пъти? Като Атомната централа в Белене, където ни стовариха едно желязо и милиарди плащания. Кажи от самото начало „не“, пък продавай оборудването.
- Задкулисието ли бутна кабинета „Петков“, руските интереси у нас или то само се свали от липса на компетентност?
- Не давам крайни оценки. И младостта, и липсата на административен опит попречиха на кабинета. Въпреки че като се върна назад във времето, бях на техните години като шеф на Комитетът по съобщенията, когато дадох лицензи на първото радио, първата мобилна мрежа. Първо беше „FM плюс“, после „Дарик“ на Радосвет Радев, лека му пръст, „Тангра“ на моя комшия и приятел Киро Маричков. Но се отклоних. Никой никога не е дошъл през тези дълги години да ми каже какво да правя. Пазил съм отлични отношения с американци, германци, руснаци. Говоря езици, имал съм лична комуникация. И се чудя сега, като ме питате, как един премиер може да зависи от външни фактори. Никой не ми е казал „Въвеждай Валутен борд“. Аз съм икономист, седнахме с Чавдар Кънчев, Гаврийски, Краси Ангарски, Венци Антонов, покойния Филипов от БНБ. Мислехме, гледахме цифри и отсякохме – това е, Валутен борд.
- Защо тогава Стив Ханке е наричан бащата на Валутния борд у нас?
- Никакъв баща не е! Ще ви разкажа любопитен случай. Ханке го покани президентът Стоянов. Обади ми се Петър и каза, че го праща да ми бъде съветник. Отговорих му честно – „Петре, не съм особено ентусиазиран, защото го знам кой е, но това е друга тема“. Пристига Ханке със съпругата си в кабинета ми в Министерски съвет. Дава договор за 40 000 долара да ми бъде съветник. И каза – в никакъв случай не въвеждайте Валутен борд. Започна да ми дава пример с Аржентина. Аз имам маниер, че когато искам разговорът да приключи, ставам и започвам да ходя. Казах му – ние сме го решили вече, няма какво да ме съветвате. И леко го избутах. Тръгнаха със съпругата му. След малко ми звъни Петър Стоянов – „Ти какво направи! Ханке ти е обиден. Но спокойно, извадих те, взех го за мой съветник“. Вижте, всички икономисти знаем кой е Ханке. Така или иначе гласувахме законите за този борд. Имаше голям спор дали левът да вързан за долара, или за немската марка. Аз настоях да е марката, защото бях сигурен, че тя ще е основата при въвеждане на еврото. И така успокоихме банковата система, нещата потръгнаха. И изведнъж през есента чета статия на Ханке – „Аз съм бащата на Валутния борд“. Ядосах се много! Пък после се успокоих, че явно правилно съм преценил Ханке и спрях да се занимавам с него. Но Валутният борд е изцяло българско решение с „баща“ служебното правителство и „майка“ българският парламент. Това е категорично.
- Чувате ли се със старите съратници като Петър Стоянов и Иван Костов?
- С Иван Костов не сме се чували отдавна. С Петър не само се чуваме, но и виждаме редовно.
- Кога и как ще свърши тази война в Украйна?
- Никаква представа нямам. За мен беше абсолютна изненада. Ужасно е!
- Подслонихте украинци във вилата ви в Драгалевци, какво ви подтикна да го направите?
- Това е изцяло кауза на Ива. Самата вила е нейна, прехвърлих я.
- Най-трудният въпрос – ще се оправи ли България?
- Разбира се, ние сме способни хора. Сега минаваме през криза на некомпетентност на управляващите. Но ще преболедуваме и това, ще изберем точните професионалисти и компетентни хора.
