15.6 C
София
вторник, 27 септември 2022 г.

Симеон Сакскобургготски: Винаги с ЕС, никога срещу Русия

Снимка Интернет

Бившият премиер и бивш монарх Симеон II даде пространно интервю за полския всекидневник „Жечпосполита“. В последната му част той отговаря на актуални въпроси, свързани с настоящата международна обстановка:

– Какво е бъдещето на Балканския регион? Чуваме за нови проблеми. Говори се за поредни търкания в Босна и Херцеговина, а друг път за въоръжаване, предприето от Сърбия. Можем ли да очакваме нови проблеми в региона през следващите години?

– През XXI век имаме други притеснения. Някога страните свободно можеше да си разиграват съседски конфликти. Сега сме в състояние ефективно да го предотвратим. Дори Сърбия в крайна сметка има планове за присъединяване към ЕС. Те не биха рискували да пропуснат този шанс. Но трябва да попитате сърбите.

– Връщайки се към геополитическите въпроси. Самият аз някога бях привърженик на присъединяването на Турция към ЕС, но президентът Реджеп Ердоган ме изведе от това убеждение. Той се дистанцира от наследството на Ататюрк. Той насочва светската Турция към ислямизма. Как го преценявате? Възможна ли е симбиоза на исляма и демократичните стандарти?

– Допреди няколко години турското общество беше много светско. Още през 80-те години хората поеха някои от западните ценности. Това е въпрос на идентичност. Медиите се опитват да раздухат този проблем – мюсюлманите там, християните тук. Тези религии живеят заедно от векове. Религията е лична и не трябва да се използва като оръжие. Ако религията е част от идентичността, към нея трябва да се подхожда изключително предпазливо, вместо да се противопоставят изповядващите различните религии.

– Но Ердоган е този, който се противопоставя. Смятате ли, че е възможно Турция да се върне на пътя на демократичните и либерални ценности?

– Аз не съм пророк. Но Турция е страна с голяма история, има много опитни дипломати. Ердоган е само един човек. По същия начин Русия е “путинизирана”. Един човек не представлява цялата държава. Президентът, въпреки че му пожелавам доброто, няма да живее вечно, а голямата и заможната държава ще живее. Представете си каква политическа и икономическа сила би бил съюз между ЕС и Русия – не против, а като противотежест на Китай, например. Това е напредничавото мислене. А не такова, когато се опрости, че щом не харесваме Путин, автоматично трябва да мразим Русия.

– Често се говори за близките отношения между българи и руснаци: приятелство, освобождение, православие. Дали фактът, че България е в ЕС, а Русия е страна, управлявана авторитарно от Путин, непрекъснато заплашва ЕС с въоръжен конфликт, ще окаже влияние върху тези отношения?

– Ние сме твърде малки, за да изменим нещо. Бих казал това: трябва да се поучим от минали грешки и да знаем кое е в наш интерес. Трябва да се научим да четем карти. Тази критика и нервност идват от Запада. Като се има предвид историята на руското общество, как можем да очакваме то да бъде управлявано по напълно демократичен начин? В чисто географски смисъл това е страна, толкова огромна, че управлението й е голямо предизвикателство. Ако се поставим на тяхно място, нормално е режимът да е малко по-авторитарен.

– Да, но авторитаризмът във вътрешната политика и агресията към съседите са две различни неща.

– Слава Богу, имаме институции като ООН, НАТО. Имаме и здрав разум да не се замесваме в подобни сблъсъци. Опитваме се да решаваме проблемите, а не да се сблъскваме с тях.

– Но страните често трябва да избират между защита на ценностите на Европейския съюз и проруска политика. Това дилема ли е за вас?

– Ценностите – християнски, либерално-демократични – са нещо, което отстоявате, или поне аз отстоявам. Но приемането на враждебно отношение само, за да се докаже нещо на някого е антипродуктивно, да не говорим за откровена агресия. За всеки проблем има решение. И трябва да го търсим.

– Присъединяването към ЕС през 2004 г. е част от моята история, във вашия случай – 2007 г. Като поляци ние бяхме лидери на демокрацията. Днес виждаме някои проблеми с демокрацията: в Полша, Унгария, също и в Румъния. Мислите ли, че това са временни проблеми или по-скоро по-сериозна ситуация, която засяга всички бивши комунистически страни?

– Не бих откроил бившите комунистически страни, защото такива проблеми има навсякъде по света, дори на Запад. Мисля, че стигаме до това чрез метода проба и грешка. Въпросът е да се промени и подобри системата. Отново – нека помислим къде биха били сега европейските държави, ако нямаше ЕС? Националните стремежи от осемнадесети или деветнадесети век не биха били приети през 20 век. Ето защо смятам, че решението на Обединеното кралство да напусне общността беше колосална грешка. Британската общност на нациите е изчезнала, само САЩ и Канада се броят. Следователно в този смисъл всички ние трябва да се грижим повече за присъствието в общността и единството на Европейския съюз. И дори да виждаме някои от неговите отклонения, и да не се чувстваме напълно щастливи в него, още повече трябва спокойно да оценим какви перспективи ни дава Съюза, за да се изправим пред мечтите си и – ако мога така да се изразя – да се успокоим малко.

– Това е добра бележка за Ярослав Качински в Полша, който вкарва в нашата политика конфликт между европейските и националните ценности – ще му предам.

– Националните ценности са похвални, но в общността човек трябва да се придържа към общоприложими правила. Може би живеем във време, когато имаме твърде високи очаквания и бързо ни настига разочарованието. Но няма алтернатива за Съюза и обединена Европа. Може би след десет години хората ще намерят моята гледна точка за идиотска, но доколкото познавам историята и съм прочел много исторически книги, може да се видят много подобни тенденции. Ако един елемент е пречка за участие в общността, не може да става дума за развитието на страната.

– „Винаги с Германия, никога срещу Русия“ – това изречение се приписва на баща ви.

– Никой не го е виждал написано, но всички казват, че е било така! Има смисъл.

– Как разбирате това изречение в днешния контекст? Какво означава това за хората от Съюза и особено за Централна Европа?

– Аз бих казал: „Винаги с Европейския съюз, никога срещу Русия.” Има две неща, които не можем да променим: историята и местоположението си на картата. Трябва да разглеждаме членството в общността като процес на консолидация и взаимно укрепване, а не като нещо, което нарушава нашата националност или ценности. Когато бях министър-председател, хората казваха, че сега е моментът, когато съм на власт и мога да изградя Велика България. Питах “Какво всъщност означава това?”. “Върнете си териториите, които някога са принадлежали на баща ви.” Но аз отговарях по същия начин – днес Велика България е икономически силна България. Историческите граници на държавата нямат значение. Нашите съседи също биха могли да искат връщането на Велика Сърбия или Велика Югославия и тогава териториите на нашите империи биха се припокривали (смях). Икономиката и общоприетите демократични процеси представляват истинската сила на страната.“

Източник: http://epicenter.bg

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html