Кой заплашва националната ни сигурност?

В първото изречение на този текст ключовата дума е “врага”. Такъв не е посочен, но се подразбира, че дебне наблизо. Кой ли се прокрадва насам, че стресна нашия държавно-партиен елит?

От начина, по който е обявена темата на заседанието на КСНС „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки” не става ясно кой заплашва националната ни сигурност, което налага висше държавно мъдруване на Съвета на мъдреците под знамената на главнокомандващия.

Да си представим стерилната ситуация, при която не можем да се досетим сами какво става, а съдим по най-шумно коментираната у нас външнополитическа тема. Коя е тя? Македонската е. Крадат ни историята и медиите се състезават да огласяват гневни тиради срещу тази кражба. Да не би крадците да се готвят вече да ни нападат? С танковете от бронираните ни излишъци от времето на комунизма, които им подарихме в края на миналото хилядолетие (вместо да ги режем на скрап)?

Ситуацията предполага и друга (лъжлива) хипотеза. Тя се натрапва от впечатлението, което внушават медиите на българската публика. В синхрон с т(р)айната линия на управленско-опозиционното увъртане с цел да се избегне гнева на северната мечка у нас се говори и пише почти единодушно като за “кризата в Украйна”, “около Украйна”, “конфликтът в Украйна” и т.н. https://segabg.com/category-observer/pak-shte-plyaskame-rusnacite

Аналитично-безкритичният, мислещият, но незапознат с “подробностите” ползвател на този род (дез)информиране у нас, ще вземе да реши следното: Украйна застрашава националната ни сигурност! Какво друго да си помисли човек, ако не знае истината и се води само по угодническата спрямо мечката наведена кампания, в която акцентът е върху Украйна, която нещо мъти водата, Русия просто я няма в това блато.

Ето в това отношение ще се съглася с онези, които твърдят, че въпреки изчегъртването на предишното управление днешната власт не е променила нищо и следва творчески заветите на охранителя на Тодор Живков, приложени към актуалната ситуация. Диктаторът от Правец ни завеща да се “снишаваме, докато премине бурята”. Такава беше неговата политика на оцеляването щом завеят опасните за местното статукво ветрове от Москва. По онова време те издухаха самия Живков от върха и това явно се помни добре от днешните върховни политици у нас.

Ще се въздържа да припомня отново личното ми впечатление от “самопризнанието” на предишния премиер, че не иска да дразни Путин – писал съм за онова негово лично телефонно обаждане  достатъчно често.

Все пак ще опресня спомена за друго, за което също съм писал. В контекста на този текст то звучи напълно основателно 8 години по-късно. Става дума за това, как човекът на Москва номер едно по значението му за налагане на руското влияние тук Бойко Методиевич смачка (при това в качеството си опозиционер!) идеята на военния министър Велизар Шаламанов в служебното правителство на Плевнелиев да посочи Русия като враг в документа “Визия 2020”. Плевнелиев, в интерес на справедливостта, не беше съгласен и се противопостави на своя ментор Методиевич публично – колкото да се види доколко мнението му нямаше значение.

Нашите медии така и не пожелаха да проверят тази новина чрез един въпрос за потвърждение към някой от замесените в аферата.  Сред тях беше тогавашният служебен министър Георги Близнашки, комуто Борисов е наредил по телефона да се премахне от документа абзаца, уличаващ Русия като заплаха за националната ни сигурност. Близнашки изпълни нареждането. В ролята на „пророк“, че професорът ще го направи, се изяви путинофилстващият бивш вътрешен министър Румен Петков от АБВ. Той “позна”.

Фактът, че собственикът на ГЕРБ е бил в състояние да нареди на действащия служебен премиер такова нещо показа колко устойчиво и дълбоко е проникнало руското влияние у нас. Не случайно легендарният Решетников, легендиран като емисар на Руския институт за стратегически изследвания ( РИСИ), беше откроил в едно интервю ГЕРБ като партията, с която Кремъл предпочита да си сътрудничи в България – повече от от БСП ( както генералът от КГБ изрично спомена).

Сега наблюдаваме, как тази устойчивост се проявява отново. Тук никой от българските управляващи и наследствено обременените медии не смее да назове истината, че Русия е заплаха за българската национална сигурност. Продължава в този смисъл всичко друго, но не и промяната в поведението на властите, обсебени от фобията си спрямо Русия.

Точно така, вече не ги “подозирам” толкова в русофилия, каквато не им личи по военното образование в САЩ, нито по цивилното в Харвард. Русофоби са. До доказване на противното.

Автор: Иво Инджев

Източник: ivo.bg