Снимка: Нова тв
Незабавни разговори между България и Северна Македония и решения още до януари. Това иска външният министър на западната ни съседка. В интервю за NOVA Буяр Османи заяви, че се надява страната ни да направи обратен завой по отношение на преговорите за членството на Северна Македония в Европейския съюз, но и заяви, че срокът от шест месеца е твърде дълъг.
Срещаме се в дни, когато отношенията между България и Северна Македония се обсъждат все по-често. През последните дни има нова вълна. Вие чухте ли и прочетохте ли интервюто на Кирил Петков за „Файненшъл Таймс”, в което той казва, че сме готови да направим обратен завой относно преговорите?
„За съжаление, отношенията между България и Северна Македония са на най-ниското възможно ниво включително и в доверието между нас. Следя, разбира се, ситуацията в България. Беше изключително важна година за нас за започване на преговорите. В Република България имаше три изборни процеса, служебно правителство… и това не помогна, за да надмогнем различията и да се вдигне ветото или блокадата. Фактът, че има политическа власт в България вече ни дава надежда, че две легитимни власти могат да седнат и да говорят по всички въпроси и първите послания дават оптимизъм, защото точно това казвахме самите ние. Трябва да има всеобхватен подход. Историята – да, важна е, но ние всеки ден правим история, създаваме история“, заяви Османи.
Ето какво още каза Османи в интервюто:
Имаме ново правителство от началото на седмицата. Имате ли вече контакт с нашия нов външен министър или с премиера?
– Знаете, че имаше телефонен разговор между двамата премиери – Заев и Петков. В който се говореше точно по тези въпроси, за това, че щом сега има политическа власт в България, то това трябва да означава, че има по-голям импулс за разговори по същество, които да доведат до решение в разликите.
Какво каза Кирил Петков в този разговор? Обеща ли ви нещо, каза ли срокове?
– Мисля, че този нов подход с включването на настоящето и бъдещето за нас е важно послание. Аз казах на няколко пъти публично, че 6 месеца за нас е много дълъг период, защото не само държавата прекалено дълго чака този процес , авторитетът на Европейския съюз в този регион е изправен пред сериозно предизвикателство.
Кога се проведе този разговор?
– На първия ден, след като премиерът се закле в Народното събрание.
Вашият премиер с какви впечатления е след разговора с нашия?
– Беше останал с позитивно усещане, защото отново се връщаме към една нормална комуникация, в която фокусът е – освен за миналото, да говорим и за бъдещето.
Притеснява ли ви обаче, че намеренията на Петков може да са едни, а коалиционните партньори да мислят друго?
– Следихме и дебата при формирането на коалицията, различните нюанси между отделните партии. Все пак отговорността се носи от правителството и в двете страни. И в Република Северна Македония има различия между различните партии.
Казахте, че шест месеца са дълъг период?
– Аз приемам само един аргумент защо досега не бе намерено решение, защото нямаше политически кабинет. Сега наистина няма причина да се дават дълги срокове, когато има политически кабинет, има стабилно мнозинство и в Република България, и в Република Северна Македония. Можем да седнем още утре, да продължим с разговорите и още през месец януари да има решение.
Миналата година имахме власт и тогава ви наложихме вето. Знаете мотивите тогава –казаха, че не отговаряте на преговорната рамка и не можем да дадем зелена светлина.
– С по-предишното политическо правителство имахме интензивни преговори, интензивни разговори, разменяхме идеи, на много моменти бяхме много близо до решения, но разбира се, и това правителство тогава се намираше в някаква предизборна ситуация, в една вътрешна политическа ситуация, която утежняваше намирането на решение.
Готови ли сте за някакви компромиси? Искането на България е езикът да се нарича официален език на РСМ, а вие какво искате, как да се нарича?
– Както е предложен от страна на Европейската комисия. Македонски език. Езикът произлиза от правото на самоопределяне във всяка една държава. Признават държавите, а не атрибутите, които тези държави имат. Затова смятаме, че това не е искане, което трябва да е спор или пречка на път за членство в ЕС, но смятаме, че това предложение на европейското председателство – двете страни да имат свои едностранни позиции в ЕС по отношение на езика, а самият ЕС да приема и двете позиции. За нас това е решение на въпроса. По отношение на всички други въпроси, които не са част от пакета, в рамките на пакета 5+1 ние дадохме компромисни решения.
Една от другите причини е искането Скопие да няма претенции за признаването на македонското малцинство в България.
– Република Северна Македония няма да се меси във вътрешното устройство на Република България по отношение на начина на организацията на нейните граждани. Република Северна Македония и Република България имат различно устройство по отношение на етническото организиране на гражданите. При нас конституцията признава етническите общности. В Конституцията е записано – македонски народ, части от албанския, турския, ромския и т.н. В България това нещо не съществува в нейната Конституция. Нашата позиция е, че това е въпрос, на който самата България ще решава как да се организира. Ние нямаме никакво намерение да се месим в това как Република България ще се организира. По отношение на останалите въпроси – за речта на омразата, за работата на историческата комисия, вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония, въпросът за реабилитацията на жертвите от комунизма, за краткото и дългото наименование на страната, ние отговорихме, но, за съжаление, не получихме отговор от българска страна.
И други държави членки обаче през годините са ви спирали. Сам споменахте – Гърция, Франция ви налага вето през една от годините, България. Оправихте ли се с другите страни и те готови ли са да ви приемат?
– На последния съвет в Брюксел, както и на предишния през месец юни, 26 страни гласуваха Албания и Република Северна Македония да започнат преговори. Само Република България беше против.
Въпросният договор за добросъседство от 2017 години какви неща маркира?
– Ще започна с изявата на премиера Петков, който каза, че трябва да формираме работни групи, които да се фокусират не само върху историята, а и върху инфраструктурата, икономиката, енергетика и т.н. Тъкмо това предвижда договорът от 2017 г.
Договорът предвижда два инструмента. Единият е междуправителствената комисия, в която участват няколко министри, водени от министрите на външните работи. Това са 6-7 министри от наша страна и 6-7 от ваша, с които да говорим най-отговорно и да обсъждаме къде имаме прогрес, къде нямаме прогрес и къде трябва да се фокусираме в бъдеще. И тези групи, за които говори премиерът Петков, са всъщност връщане към основния инструмент на Договора – междуправителствената комисия с всички групи, които са част от тази комисия. За съжаление, от една година искаме да се проведе второто заседание на междуправителствената комисия, но ние нямаме отговор от Република България. А това е най-добрият инструмент
Вторият инструмент е комисията за исторически и образователни въпроси, която трябва да намери общи точки от общата история между двете държави и народа. Тази комисия в началото имаше определен напредък – за 5 личности бе постигнат общ текст, как да се интерпретира тяхната роля. Бяха договорени и 2 периода. Тя трябваше да продължи със същата динамика и препоръките за учебниците.
Регионът няма алтернатива, освен ЕС. Ние не сме в периферията, ние сме в сърцето на Съюза. Регионът е обкръжен от страни членки. Няма как Съюзът да има дупка в сърцето. Дупките в тялото са или за кървене, или за чуждо влияние. В това може да се превърне регионът, ако не се инвестира в него.
Започването на преговори не означава членство още утре. Това ще трае години. Някой е калкулирал, че около 200 пъти от началото на преговорите до края ще се взимат решения с компромис. Република България може 200 пъти да спре пътя на Северна Македония.
Не забравяме, че България първа призна Република Северна Македония, когато беше Македония – за независима. Имахме отлични отношения. След подписването на договора за добросъседство имаше покачване на икономическият обмен с 20-30%, промени се отношението на хората. И вместо тази енергия да се използва за укрепване на отношенията, сега сме в ситуация от преди договора и отношенията са на най-ниско ниво. Няма да се откажем от партньорство и приятелство.
След катастрофата май показахме, че може да сме в добри отношения?
– Така е, аз съм благодарен за отношението на българските власти. Имам позитивно отношение относно начина, по който българската държава се представи и ми е жал, че не може да имаме същото отношение по всички други въпроси от обществения живот.
Ние гледаме България като ЕС, защото тя е страна на ЕС. И сега смятам, че в България е ключът дали този регион ще тръгне в положителна посока, или ще влезе в дестабилизиращ модел с всички последици по целия континент.
Източник: Нова тв
