20.2 C
София
събота, 1 октомври 2022 г.

Легендарният вокал Петко Петков: „Трамвай №5“ направи първото дарение за Чернобил

Снимка: 24 часа

Певецът на легендарната група „Трамвай №5“ Петко Петков e роден в село Дойренци, Ловешко. Учи фагот в музикалното училище в Плевен, а след това завършва Консерваторията в София. Прощъпалника си като певец прави в бигбенда на Димитър Бояджиев към Студентския дом. През 1971 година се явява на изпит при Вили Казасян, който тогава събира групата „Студио В“. След разпадането й той продължава да пее в дует с Ани Върбанова. И така до 1980 г., когато се ражда идеята за формацията „Трамвай №5“, която създава с Ади Митрева, Оля Громова и Мая Дакова. През годините групата претърпява различни промени, но остават вечните им хитове „Усмивката“, „Тя“, „Погледът на любовта“ и „Слънчево момиче“. Петко е женен за съпругата си Ани от 48 години. Двамата имат две дъщери и трима внуци.

Интервю на Ива ДИМИТРОВА

 – Как минават дните ви, господин Петков, имате ли участия сега?

– През лятото имахме пет-шест концерта, но оттогава липсват участия заради ковид. Планирахме да направим юбилеен спектакъл на „Трамвай номер №5“ по повод 40 години на групата, но вече няколко пъти го отлагаме. Дано всичко се оправи, за да можем да го изнесем догодина.

Сега повече си седя вкъщи. От близо 30 години живея извън София и се грижа за градинката си от един декар. Преди отглеждах домати, но понеже къщата ми е в по-студен район и чак в края на септември ставаха доматите, се отказах да гледам зеленчуци. Вече целият ми в двор е с цветя.

Наскоро отпразнувахме рождените си дни със съпругата ми Ани – тя е на 14-и, а аз на 16 ноември. Събрахме се с дъщерите, внуците и зетьовете в ресторант близо до нас и прекарахме много приятно, защото не се бяхме виждали от няколко месеца. Вече се радваме на малките неща, на срещите с близките си хора.

Работите ли върху нови песни, намирате ли вдъхновение в тези трудни дни?

Преди известно време направихме две нови песни на Любо Дамянов, но мина доста време оттогава. Ако нещо се пуска, то трябва да е стойностно и да прилича на нашите хитове, които всички помнят и пеят. Не виждам смисъл да записваме песнички просто така, само за да има нещо ново от нас.

– Кои са най-харесваните ви хитове, които почитателите ви пеят заедно с вас?

– Публиката знае два хита, които пее от началото до края на песента с нас – „Тя“ на Стефан Димитров и „Усмивката“ на Митко Щерев. Дори когато ме срещат на улицата, ми тананикат „Усмивката“. Радващо е, че тези хитове на по 40 години са останали след нас толкова време и още се харесват. Дори и с маска все още ме разпознават по улиците и в магазина.

„Трамвай №5“ Снимка: Личен архив

Всички ви наричат Петко Трамвая, някога подкарвал ли сте трамвай?

– Само веднъж съм сядал като ватман в трамвай за снимките на клипа ни „Ти си за мен чудна звезда“, но така и не го подкарах. Дадоха ми да въртя там една врътка и това беше. (Смее се.)

– Как се роди името на групата?

– Когато се роди идеята да създадем група, повечето имена вече бяха заети и много се чудехме. Имаше дори и конкурс как да се казваме, но нищо интересно не се появяваше. Докато името не дойде почти на шега. Пътувах с двама музиканти в трамвай петицата и изведнъж единият каза: „Защо не кръстите групата „Трамвай №5“?. Ние го подкрепихме и така на бял свят се появи „Трамвай №5“.

Помните ли най-големият си гаф на сцената?

Имахме едно участие в Украйна 15 дни след аварията в Чернобил. В продължение на седмица изнасяхме концерти в зала „Украйна“, която събираше 7000 души. На единия спектакъл, не помня на коя песен точно, тичах по сцената и паднах. Станах и продължих, а публиката ме аплодира и реши, че това е някакво шоу, част от участието ми.

Ние всъщност направихме първото дарение за Чернобил, защото всички приходи от един от концертите ни в Украйна отиде за пострадалите. Даже ни дадоха диплом на Държавния съвет на Съветския съюз, но го занесох в БНТ и не го видях повече.

– Не ви ли беше страх да пътувате по това време за Украйна?

Ние имахме голямо турне, което продължи два месеца и половина в бившия СССР. Като отидохме в Украйна, там имаше консулство, питахме ги дали е безопасно, защото нямаше никаква информация отникъде. Консулът ни успокои, като каза, че дори майка му е там и няма нищо страшно, но след това разбрахме, че цялото консулство не е било там и ни е излъгал. Само 85-годишната му майка е останала, просто се криеше всичко.

А истина ли е, че ваши почитатели ви подаряват цяла витрина с торти след концерт?

– Да, това беше след наш концерт в бившия Съветски съюз. Там ни носеха на ръце. Като свършваха изявите ни, местните фенове ни водеха къде ли не, заради нас са затваряли ресторанти. Веднъж ни закараха на една вила и там донесоха цяла витрина с торти, защото колежката ми от групата Джина Иванова има рожден ден на 10 ноември, а аз на 16 и така ни изненадаха.

– Стигат ли ви парите от пенсията?

– Човек може да живее с две и двеста. Но не знам как ще е тази зима с това вдигане на тока и всички продукти по магазините. Иначе ме пенсионираха преди десетина години, като получавам триста лева. Сега вземам тези допълнителни 120 лева, които ни отпуснаха за няколко месеца.

– Следите ли политическата ситуация в страната, гласувахте ли на последните избори?

– Да, интересувам се, следя цялата ситуация. Гласувам на всички избори и много се радвам на последните, защото симпатизирам на тези, които сега спечелиха.

Иначе не съм оставал разочарован от политици, защото не съм гласувал за хора, които са ме подвеждали. Може да сме губели избори, но съм бил на страната на истинските хора.

– Някога канили ли са ви вие да влезете в политиката?

– Имах едно предложение по времето на Симеон Сакскобургготски, но изобщо не се замислих, защото това не е работа за мен.

– Изкарахте ли коронавируса, или се ваксинирахте?

– Не съм изкарал вируса, съпругата ми също. И двамата сме имунизирани с трите дози. И въпреки това пак спазваме всички мерки, ходим с маски, защото ни е ясно, че и след имунизация човек пак може да се зарази. Може би всички ще преминем през ковид, като гледам каква е ситуацията. Дано да е по-леко. Съветвам тези, които се колебаят дали да се ваксинират, да го направят, да не отлагат. Сестра ми все си казваше: нека да мине и този месец, и накрая пипна инфекцията, но поне я изкара по-леко. Сега се е заканила, че ще ходи да се ваксинира, но още не е отишла.

Дъщерите и зетьовете ми също преболедуваха, но след това всички се имунизираха. Дано да ги пази Господ.

Сватбата със съпругата му
Снимка: Личен архив

– И жена ви ли е пенсионерка като вас, или все още работи?

– Ани е завършила хореографското училище и над 20 години танцува в Ансамбъла на строителните войски. Затова и се пенсионира млада, защото по онова време имаше указ, с който танцьорите не биваше да работят над определено време. Сега е много добре. Дори сега отиде да играе карти с приятелки от Ансамбъла на строителните войски. Традиция, която спазват вече 30 години във вторник или сряда. Аз такова чудо не съм виждал.

– Когато се запознахте, вие вече бяхте ли популярен?

– По това време тъкмо набирах популярност, пеех с групата „Студио В“ и бяхме записали няколко парчета. Едното беше станало хит и често го пускаха по радиото. Бяхме на едно събиране, на рожден ден, и оттам започна дружбата ни, която се превърна в сватба и вече 48 години сме женени.

– Тя как издържаше на тези ваши постоянни отсъствия от дома заради турнетата и концертите ви?

– Ани понякога идваше с мен по турнетата. Тя също пътуваше много с ансамбъла и може би това съхрани брака ни, защото нямаше как да си омръзнем, все си липсвахме. Е, като във всяко семейство и ние сме имали леки търкания, но никога сериозни изпитания. Може би защото правехме компромиси, въпреки че и двамата сме Скорпиони. Човек трябва да се съобразява с другия и да отстъпва.

– Тя не ви ли ревнуваше от колежките в групата?

– Казва, че не ме е ревнувала, но не знам. Живея в женско царство, навсякъде съм обграден само от дами. На сцената, вкъщи… Имам две дъщери и две внучки. Сигурно е съдба.

Музикантът с дъщеря си Марта – примабалерина в Софийската опера Снимка: Личен архив

– Малката ви дъщеря е примабалерината Марта Петкова, сама ли се запали по танците, или покрай съпругата ви?

– В началните класове беше в 7-о училище, но в трети клас започнаха да учат доста трудни неща по математика. Завършил съм Консерваторията и нямаше как да й помагам със задачите, жена ми също. Двамата се чудехме какво да я правим, докато една приятелка на Ани не ни даде идея да я дадем в хореографското училище. Тя дотогава не беше ходила на балет, въобще никакъв интерес нямаше към танците. Заведохме я на изпита, скъсаха я дори два пъти и чак на третия път я приеха и тя се превърна в звездата на класа.

Просто се влюби в балета и така е до ден днешен. Сега танцува с най-големите световни звезди, постоянно я канят да работи навън, но тя иска да живее в България. Тук са приятелите й, семейството, а ние сме свързани доста един с друг. Марта е примабалерина на Националната опера, иначе постоянно е по гастроли в чужбина. Наскоро се върна от Германия. Покрай Нова година има много спектакли в София, а след това пак ще пътува за Германия и Щатите. С жена ми ходим на всеки неин спектакъл. Миналата година бяхме на нейна премиера в Осло, в която игра със солиста на Мариинския театър. Тя е наистина световна класа. Много се гордея с нея, дано има повече такива деца като нея в държавата ни.

– Нейната 13-годишна дъщеря не иска ли да стане балерина?

– Тя по-скоро проявява интерес към хип-хопа, а не към класическия балет, макар че е отгледана в операта. Там спеше и се хранеше с майка си, но това е трудна професия и може би дъщеря ми не иска да я насочва натам.

– Голямата ви дъщеря Грета с какво се занимава?

– С дизайнерски мебели. Тя има две деца – Никол е на 16 години, а Матео е в пети клас. Засега нито един от внуците ми не се е ориентирал към пеенето. Обичат да слушат музика, но не и да се занимават с това. Никол учи в математическата гимназия, а Матео е в Италианския лицей в Горна баня и играе футбол. Като бяха по-малки, ги вземахме през уикендите, сега идват по-рядко. Но на празници винаги сме заедно. На Бъдни вечер и Коледа тази година отново ще се съберем в дома ни. С нетърпение чакам празниците.

 

Източник: в-к „Галерия“

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html