5.8 C
София
неделя, 25 септември 2022 г.

Първият професионален театър у нас отбелязва 140 години

Снимка: Драматичен театър – Пловдив

Магична и красива приказка за пътуването към невъзможния рай, към красотата и обречеността на мимолетното усещане за любов разказаха актьорите на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив с премиерния спектакъл „Коприна”. Той даде началото на поредица от събития по повод 140-годишнината на най-старата професионална трупа в България.

Пълният до краен предел салон аплодира изключително красивото като послание, визия, костюми и музика представление – пир за сетивата на всички зрители.

Директорът на трупата Кръстю Кръстев припомни на публиката за началото на 11 септември 1881 г. с думите на Иван Вазов, поместени на страниците на вестник „Народний глас”: „Областното събрание направи един акт от висока мъдрост и просветен патриотизъм, прие да се отпусне 75 000 гроша на Дирекцията по просвещението да може да се образува една театрална българска трупа, която да дава представления в цялата област. Значи положи се здравата основа на българския театър”.

„Театърът за тези българи е бил първа необходимост, зов на сърцето, решение на ума, сила на волята. И това е прозряно едва няколко години след 500-вековно робство. Пловдив трябва да живее с тази гордост. Театри се създават от князе, царе, вождове, богати хора. Но тук го е направил народът, направили са го гражданите и това е уникално. Създали са го обикновените хора с чувството за необикновена мисия.  Тази вечер ние – хората, които работим в Драматичния театър, казваме, че сме временни и блажени във веригата от нашите предшественици. Че гласовете ни са омесват с гласовете на хиляди актьори, режисьори, сценични работници, майстори в ателиета, които са живели, работили, възторгвали и плакали от чудото театър в Пловдив. Но винаги, винаги, преди всичко, театърът е имал на своя страна театърът е имал на своя страна великата пловдивска публика. Именно нейното осъзнаване, че театърът е стожер на нацията, инструмент на неговата свят, е дълбоката причина именно в Пловдив да се създаде първият професионален театър в България.  Театърът е един от малкото храмове, в които човек има шанс да види своя божествен дух. 140 години, над 50 000 души, домове, сърца, са отделяли от себе си и са малка частица от изграждането на този храм”, каза още Кръстю Кръстев и призова публиката да почете с аплодисменти тези, които са отдали живота си на Пловдивския театър, а ги няма сред нас.

Директорът на Драмата обяви първите носители на наградата „За живот в театъра”  – великите Мария Стефанова, Цветана Манева, Величка Георгиева, Паша Берова, Анелия Ташева, Асен Шопов, Едмонд Домикян, Ганчо Ганев. За всички тях бе подготвен плакет с първия печат на театъра от 1881 г. Лично го получи само плакатистът Ганчо Ганев. Изключителният творец не просто е автор на плакатите на стотици представления на театъра, но стои и зад фризовете и детайлите, които красят зрителната зала.

Снимка: PlovdivNow.bg

После бе прочетено посланието на президента Румен Радев към юбилярите. Поздравителни адреси написаха областният управител Ангел Стоев, кметът на Пловдив Здравко Димитров и заместник-кметът Пламен Панов.

Лично поздравление към трупата отправи президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.), който бе най-цветен и емоционален и сподели личните си преживявания в театъра под тепетата.

„Уважаеми господин директор, уважаеми актьори, скъпи гости, за мен е голяма чест и удоволствие да бъда сред поканените да бъда гост тази вечер.  Запалиха ме думите на директора за написаното от самия Иван Вазов за създаването на театъра и започнах да си мисля, че основаването и дейността на Пловдивския театър не са само част от историята на Пловдив и на Източна Румелия, а и съществена част от историята на България. Да се замислим, щото след възрожденските ръководители на Източна Румелия започват да правят от тази автономна турска провинция една протобългарска държава.  Едно от най-важните неща е създаването на българската войска начело с ген. Данаил Николаев и другото изключително важно нещо е създаването на Българския национален театър. Там, където има войска, и там, където има национален театър, не може дълго да продължава автономията в една чужда държава. Рано или късно тя получава национална идентичност. Със създаването на този театър ние допринасяме изключително много за една бъдеща обединена България. Да не говорим какво значение има това за нас, защото се разделихме с титлата столичани, само и само да имаме обединена България. Доста по-късно ректорът на ВИТИЗ проф. Митов, известен с инициалите Д.Б.Митов, ще напише: „Пловдив създаде първия професионален театър и с героично себеотрицание го подари на София”. Знаете, става дума за трупата на театър „Люксембург”, която се мести в София, за да основе Софийския общобългарски театър „Основа”, разказа Петър Стоянов. После той сподели много лични спомени, които обеща да включи в мемоарите си, ако реши да ги напише.

Оказа се, че един от най-знаковите български политици е силно свързан с Пловдивския театър и помни някои от най-великите представления на трупата –  „Железният светилник” на режисьора Христо Христов, „Утрините тук са тихи” на Пантелей Пантелеев, „Двамата веронци”, „Ромео и Жулиета”, „Медея” на Любен Гройс с Цветана Манева и накрая  спектакълът, който е гледал най-много пъти в живота си – „Уестсайстска история” на режисьора Крикор Азарян.

Източник: PlovdivNow.bg

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html