четвъртък, 28 март 2024 г.

Ивет Лалова: Налага се да свикваш и със страданието

Снимки: Туитър

Десетте секунди на спринта са едни много критични моменти. Вълнувам се когато гледам тези бягания. Разликата между провала и успеха е в стотни. Много е нечестно, защото години труд могат да отидат на вятъра. Трябва да обичаш това, което правиш и да си много здрав и физически, и психически. Не е лесно, може би има и други неща, които бих правила с лекота. Усетиш ли един път обаче този адреналин – как побеждаваш…не искаш това да спира. Всеки детайл е важен и е изпипан до последно. Налага се да свикваш и със страданието. Когато животът те свали рязко имаш два варианта – оставаш долу или се вдигаш, закрепваш се и ставаш по-силен“, разказа пред Лора Крумова в предаването на „На Фокус“ емблемата на българската лека атлетика в последните две десетилетия – Ивет Лалова.

„По пътя не бях сама. Човек не може да мине сам през абсолютно всичко. Трябва да имаш помощ, да те накарат да гледаш напред, не назад. Спортистът трябва да бъде подготвен добре психически, това е приоритет. Когато сам умееш да се контролираш и опознаеш физиологичните си нужди, ставаш по-добър. Знаем как в Америка има коучове, ментори, наричат се по много начини. Това са успели хора, които от колежите дават напътствия и помагат. Аз вече съм получила много, искам сега да предам на някого това. Да мотивираш хората е нещо много важно“, споделя откровено спринтьорката.

„Една книга ме срещна с Лора Арнаудова и разбрах колко много може да се тренира, не само на пистата. Аз съм човек, който следва интересите си. В спортно отношение ме очакват само тренировки. Обикновено празнувам леко и внимателно празниците. Просто знам, че предстоят тренировки. Последните 2 години не само за мен, а и за всички спортисти бяха тежки и трудни. Имах нужда да се отърся. Щастие е да знам, че близките ми са добре и щастливи. Опитвам да съм до тях във всеки един момент. Трудно е да работиш с близки хора, както аз работя със сестра ми, която е мой пиар. Когато има база за критика е сложно. Но за щастие това са случаи-единици. Вече работим 20 години заедно с нея, тя е машина. Ние сме много добър отбор“, допълва Ивет, а за съпруга си Симоне Колио казва: „Той много се наслаждава на живота в България. Академията ми ще направи 10 години. Искам да дам на децата пример. Да им дам шанс да спортуват. Мисля, че не бих станала спортен министър някога. Има други начини да помогна на българските спортисти. Узрявайки, разбрах, че е важно да даваме правото си на глас. Да се надяваме на нови и хубави неща за България. За щастие през тази година, спортът доказа, че може да се адаптира. Въпреки ограниченията, видяхме, че имаше олимпиада. Спортът винаги трябва да бъде актуален, но и промените са неизбежни. Желая много, много успех и на Радо Янков, и на Алберт Попов“, завърши Лалова.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html