Жана Бергендорф е родена на 20 октомври 1985 г. в София в семейството на музиканти. Започва да пее, когато е на 7. Кариерата си стартира на 18 години, заминавайки в Южна Корея. 4 години по-късно в едно от заведенията, в които пее, се запознава с бившия си съпруг Стефан и през 2010 г. двамата се местят да живеят в Дания. Там се пробва в „X фактор“, но не успява да се класира по-напред заради слабото владеене на езика. През 2013 г. Жана се прибира в България и печели „X фактор“. След дълга пауза певицата се завърна наскоро с новата си песен „Уморени думи“.
Интервю на Ива Димитрова
– Жана, завърнахте се на сцената с песента „Уморени думи“, създадена преди четири годинти, защо чак сега я пуснахте?
– Не го реших аз, а композиторът на песента Димитър Гетов, който е автор на „Черно и бяло“ на Георги Христов. Той е приятел с продуцента на видеото Игор Марковски, който преди няколко години му обещал да направи клип по негова песен. И както в парчето става въпрос за отлежало вино, и „Уморени думи“ трябваше да изчака да й дойде времето.
– Имате ли участия?
– Много често и в световен мащаб артистите подписват договор с компании, с които не могат да се сработят. Пример за това е Денис Теофиков, който почина. Той е бил смазан от музикалната си компания. За съжаление аз не искам да попадам в същата въртежелка, не го заслужавам, защото вече съм популярен артист и съм на 36 години. Мисля, че повече грешки не бива да правя, не ми е позволено. Единственото нещо, което съм искала от компанията ми, е да ме пускат да пея и да бъда на сцената, защото аз живея чрез музиката си. А от две години вече не го правя, не ми осигуряват участия и си стоя вкъщи. Дори вече се чудя дали да не изляза на улицата и да не започна да пея. Не ме интересуват парите, просто искам да бъда това, което съм, и никой няма право да ме спира.
– Каква е причината да не ви пускат да пеете?
– Може би страховете на хората, че мога да ги смачкам, ги кара да правят това. Смятам, че всеки човек на този свят има права. Моето е да работя, да изкарвам пари за детето ми, защото аз съм и майка. Както и да бъда артист и пълноценен човек. Никой няма право да ми го забранява, защото това ме натъжава и депресира.
– Смятате ли да потърсите правата си по съдебен път?
– Смятам да започна да си търся участия, въпреки че ще си наруша договора и те могат да ме осъдят, но никой не може да ми забрани да пея. Какво, ще ме затворят зад решетките ли? Не ме интересува! Аз съм свободен човек и не се плаша от дела.
– Пишете и своя книга, кога ще стане готова?
– Да, пиша книга, но каква ще бъде тя, ще се разбере на по-късен етап във времето. Само ще издам, че редактор ще ми бъде Калин Терзийски, ние сме много големи приятели и работим добре. Той е и мой гръб.
– Някои медии пишат, че продължавате да имате проблеми с наркотиците?
– Аз съм взела мерки за своите състояния, които са предизвикани най-вече от това, че не съм на сцена и не мога да бъда себе си. Виждам се с професионалисти, така че каквато трябва, правя. Господ е с мен и аз ще успея във всяко едно свое начинание, ще се преборя с всяка своя битка.
-А истина ли е, че след Нова година ще влезете да се лекувате в клиника?
-Няма да ми е за първи път да вляза в клиника. В България се лекувам, тук има много добри професионалисти и психиатри. Длъжна съм да направя така, че всичко да е овладяно на сто процента. А за да си сигурен, че едно нещо не съществува вече в живота ти, ти трябва да вземеш мерки. Борбата с наркотиците продължава цял живот, тя е всеки ден и всеки час. Особено за нас, артистите. Ейми Уайнхаус, Уитни Хюстън също са имали проблем с продуценти, с емоционални битки, стереотипи и аз няма да допусна да свърша като тях. Искам да живея и да пея. Не заслужавам да бъда на това място и ще се боря.
– Имате ли човек до себе си, който да ви е опора в този труден етап?
– Имам човек, но няма да го афиширам. Какъв е – мъж или жена, няма значение. Бяха писали, че съм сгодена, но това не е вярно.
– Смъртта на втория ви баща, който ви е отгледал, разклати ли ви също емоционално?
– Естествено, кой човек не би се разклатил емоционално, когато загуби родител. Приех смъртта му тежко и това повлия доста на психическото ми състояние.
Снимка: 24 часа
– И все пак какво ви помага да продължите в тези дни на изпитания?
– Синът ми, разбира се, и вярата в мен. Надявам се, че всичко ще се оправи, трябва винаги да сме положителни, това ме води и мен. Никой не може да ме събори, освен аз самата себе си.
– Синът ви Леон при вас ли живее?
– С бившия ми мъж си поделяме грижите за него. Той вече е на 11 години, в пети клас е. Обича да прави музика на компютъра. Като всяко дете се бие с възглавници и ходи с боксови ръкавици вкъщи. Всяка седмица караме картинг, защото той иска да стане пилот. Много ще съм горда, ако един ден е сред най-добрите по световните писти.
– Похарчихте ли 250-те хиляди лева, които спечелихте от Националната лотария?
– Това е вече прекалено лично, за да говорим. Кой как си харчи парите, си е работа на всеки човек.
– Изкарахте ли ковид, или се ваксинирахте?
– Изакарах го цели два пъти. Вторият път беше преди около два месеца. Не беше толкова тежко, не съм била в болница. За сметка на това обаче за първи път в живота си бях с гипс на левия крак, и то точно след 36-ия ми рожден ден на 20 октомври. Паднах по едни стълби пред вкъщи и скъсах сухожилие, заради което седях две седмици в гипс.
Източник: в-к „Галерия“
