15.5 C
София
неделя, 2 октомври 2022 г.

Художници тълкуват пространството, в което живеем

Снимка: Съюз на българските художници

Проектът „Морфология на пространството“ на галерия A&G Art Meeting представя творческите търсения на автори, интерпретиращи дълбочината и богатството на смисли и съдържания в тази тема. Той ще бъде представен в експозиция с вернисаж на 9 декември от 18 часа в изложбена зала „Райко Алексиев“. Куратор е Мартин Трифонов.

За изложбата изкуствоведът Наташа Ноева споделя:

Участниците Бригите Хайнтце, Димитър Генчев, Елена Велкова, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов (куратор) и Цветан Кръстев са представители на различни поколения – млади, активно търсещи художници и утвърдени визуални артисти със значимо присъствие в българската и световна художествена сцена, но всички със силно изразена творческа индивидуалност. Обединени в едно пространство от обща концепция, те представят своите концептуални и пластични подходи към темата в многообразие от медии (живопис, скулптура, рисунка, инсталация, видео) и поетично-метафизични или абстрактно-експресионистични съдържания, ескалиращи до остротата и директността на неоекспресивна фигуралност. Експериментът с материал, колорит, фактура, форма, образ и сюжетът, доколкото съществува, са по-скоро функции на психологическата организация на внушението в картинното и експозиционно пространство.

Бригите Хайнтце прави дисекция на човешката психика в серията с портрети на седем жени, използвайки графични отпечатъци в техника суха игла като основа на своите произведения, в които интегрира текст и илюстрации от книги, явяващи се естествен завършек или акцент в композицията. Художничката разкрива амбивалентността на вътрешния свят на отделния индивид, като интерпретира полярни усещания и личностни преживявания, съжителстващи последователно или синхронно, с предизвикващи сетивата дисонантни тонални съпоставки, постигнати с открита релефна структура. В серията „La vie en rose I-V“, разработена в контрастираща на общото внушение розово-червена гама, сгъстява емоционалното напрежение, като изобразява привидни състояния на блаженство, насочвайки зрителя към размисли за страха от загубата на любим човек, самотата и резигнацията.

Димитър Генчев търси сюжети в пространства на запустели фабрични постройки, градската среда, археологически находки, фокусирайки се върху светлините и сенките на обектите и как те видоизменят пространството. Преплита форми, материи и различни реалности в опит за изследване на уловени мигове и лични истории. Експериментира с композиция и цвят, структура и текстура, внасяйки хармония и естетика. Без да преследва фотографска описателност, макар фигурите и обектите, изплуващи от платното, на пръв поглед да изглеждат реално несъвместими, той вгражда елемент по елемент в една въображаема, създадена от него среда, изследвайки новата й форма и структура.

В мито-поетичен, сакрален наратив живописните композиции на Елена Велкова проникват в дълбинни психологически пространства, родова памет и архиви на анонимното съзнание. Присъствието й като наблюдател и участник не е водещо, а по-скоро базирано на спомена за миналото и реални събития в настоящето. Тя пресъздава желания и емоции, съзнателно деперсонализира лишения от портретни характеристики образ и го превръща в типаж. Умишлено търсеният лаконизъм в изображението се явява гранична зона между материя и ефимерно, пространствата, населени с човешки фигури, символизират един идеален свят – проекция на свръхромантични представи за отминали събития и надежди за бъдещето.

Пространствено-времевият континуум е обект на анализ и в скулптурите на Мартин Трифонов – изчистени в крайния си образ фигури от алуминий, безсюжетни хора, както сам ги определя авторът, инспирирани от исторически събития, но преминаващи отвъд първоизвора. Скулпторът се вълнува от проблемите на формообразуването. Впечатление правят геометризацията, стилизацията на формите, обемите, изградени от отделни сегменти, експресията на фигурите, жестът, движението.

Мартиан Табаков разчита на голямоформатни рисунки, създадени върху стената непосредствено преди откриването на изложбата. Процесът на създаване има водеща роля. Изцяло подвластен на моментния творчески импулс и параметрите на експозиционното пространство, акцент във фигуралните композиции се явява образът на скитника. М. Табаков изследва обекта, анализирайки личностния избор за мястото на индивида във вселената, вълнува го въпросът дали отказът от собствен дом може да бъде видян като форма на мъдрост, в която човекът се оставя без никаква съпротива на потока на времето.

Цветан Кръстев залага на подсъзнателни внушения, а не на преки интервенции върху човешката психика. Още от началото на 1980-те години артистът става известен със своите намеси в природна среда, линия, която последователно развива. Всяка негова творческа акция е явление от величина, чрез която художникът оставя следа и заявява своите представи за изкуството, стигащи до нас посредством дигиталните технологии. Проектите му „Игра с морето“, „Декориране на небето“, „Завеса над реката“, „Нагоре – надолу“ са разтворени във времето и пространството, изследва и анализира движението, промяната, структурата, залагайки на импулса, като негова цел е не да промени света, а да влезе в хармония с него.“

Източник: Съюз на българските художници

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html