Снимка: БГНЕС
Правни гаранции, че НАТО няма да разгърне територията си до западните граници на Русия, поиска руският президент Владимир Путин. И че Алиансът няма да разполага нападателни оръжия в непосредствена близост. Москва смята, че Западът не спазва устното обещание от годините след края на Студената война да стои далеч от руската граница. Путин няма да получи гаранциите, които поиска от НАТО да не се разширява до границите на Русия, смята професор Герхард Мангот. Политологът от университета в Инсбрук, който е сред най-уважаваните анализатори на руската политика, обясни пред БНР какъв би могъл да е изходът от нарасналото напрежение между Москва и НАТО.
„Според мен трябва да вървим към баланс на интересите. НАТО държи да следва политиката си на отворени врати. И не вярвам, че ще се съгласи публично да даде исканите от Москва гаранции. Това би се равнявало на унижение. Въпреки това смятам, че трябва да се направи опит за сближаване на позициите. А и да не забравяме, че НАТО в момента така или иначе не иска да приема нови страни-членки, които граничат с Русия“, каза експертът и обясни:.
„Всъщност думите на Путин от тази седмица не са нищо ново – същото твърдение имаше в речта му пред Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година. Още тогава, както и сега, руският президент припомни меморандум от февруари 1990 година между тогавашния американски държавен секретар Джеймс Бейкър и съветския президент Михаил Горбачов, в който Бейкър признава, че американците разбират опасенията на Съветския съюз от – цитирам – „американското военно присъствие в рамките на НАТО на територията на Германия“, край на цитата. Важно е да се уточни, че към онзи момент става дума за вече бившата ГДР.“
„В архивите лесно може да се намери още един цитат от 1990 година, но от тогавашния генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер: „Дори фактът, че сме готови да не разполагаме сили на НАТО отвъд източната граница на Федерална република Германия е категорична гаранция за сигурността на Съветския съюз.“ Думите на покойни Манфред Вьорнер са от 17-ти май 1990 г., когато Германия все още е разделена, а на територията на бившата ГДР четири години по-късно продължават да са разположени руски войски.
Историята помни още един интересен момент – пред 90-те години се обсъжда членство на Русия в НАТО, но военните от двете страни на падналата Желязна завеса така и не намериха път едни към други. Вместо това през 1997 година се създава Съветът НАТО-Русия. Той просъществува до преди един месец.“
Политологът обяснява, че с приемането на източноевропейските държави Алиансът се ангажира да не разполага в новите страни-членки ядрени оръжия, повече от 10 хиляди военни във всяка от тях и да не изгражда там командни щабове. Украйна се превръща в ябълка на раздора през 2008 година – на срещата на върха на НАТО Джордж Буш младши, тогава американски президент, подкрепя членството на Украйна и Грузия, макар и без пътна карта и времеви хоризонт. Двете бивши съветски републики са записали членството в НАТО в конституциите си, гражданите им силно го подкрепят, но изгледите това да се случи са почти нищожни. Просто защото Русия възприема постсъветското пространство за своя сфера на влияние, а НАТО не е готова да бъде въвлечена във военна авантюра.
„На този фон Русия от седмици трупа въоръжение по границата с Украйна и на Кримския полуостров. Според украински военни Москва се готви за нападение през януари или февруари, когато калните полета замръзнат и се превърнат в утъпкан път.
На въпрос каква цел преследва Путин, проф. Мангот отговаря:
„Съединените щати и много източноевропейски държави разкодираха това струпване на оръжие по границата като подготовка за военно нахлуване в Украйна. Американският държавен секретар дори твърди, че има доказателства. Но в същото време подчерта, че според него Путин още не е решил да даде заповед за влизане в Украйна.
Лично аз не смятам, че Путин планира да влезе в Украйна, стига да не ескалира напрежението по фронтовата линия в Донбас. Но дори и това не смятам, че е вероятно“.
Проф. Герхард Мангот наскоро написа, че струпването на оръжия по границата с Украйна усилва натиска върху Киев и върху президента Зеленски.
„Русия категорично не одобрява начина, по който се развива ситуацията в Украйна. След като президентът Зеленски първоначално се беше съгласил преговорите в нормандския формат да продължат, от близо година поставя под въпрос изпълнението на споразумението „Минск 2“. Според Зеленски това споразумение от 2015 година е сключено в интерес на Русия и съответно накърнява интересите на Украйна. Освен това той непрекъснато повтаря, че Съединените щати и Великобритания трябва да влязат като страна в преговорите“.
„Русия формулира съвсем недвусмислено позицията си. А НАТО отговори, че Русия няма право на вето. Естествено, че Русия няма право на вето. Чисто формално Парижката харта за сигурност от 1990 година, подписана тогава от Съветския съюз, все още е в сила. Там е записано, че всяка суверенна държава има право да избира в коя международна организация иска да членува. В този смисъл Украйна има правото да се стреми към членство в НАТО.“
Източник: БНР
