Кадър: БНТ
С премиерни песни и нов албум на сцената се завръща 71-годишната Ани Върбанова – една от най-известните поп и джаз певици, която дълги години живее и работи по света, а сега издава продукция у нас само с композиции на родни автори, пише вестник „Галерия“.
Дискът с името „Вива ла музика“ излиза в чест на творческия й юбилей – 45 години под прожекторите. За близо половин век Ани обира овации на три континента, а секси тембърът й звучи в саундтраци на анимационни и игрални филми, между които са „Баща ми бояджията“, „Пет чужди дни“, „Изкуствената патица“, „Дами канят“, „Га“, „Нефт“. Една петилетка преподава и в музикалното училище „Любомир Пипков“ в София, но после решава, че все още не е готова да махне за сбогом на концертите си. Личният живот на неостаряващата дама е не по-малко вълнуващ от приключенията й като артист.
Родената в Бургас бъдеща звезда всъщност е формалната причина да бъде създадена група „Тоника“. Баща й е директор на арт школа към дома на транспортните работници и един ден възлага задача на Стефан Диомов, който учи самодейците на акордеон, да организира формация, в която да пее и Ани, която по това време завършва средното си тематично образование със специалност контрабас, но много иска да излезе пред истинска публика. Родителят на Ани измисля името – „Тоника“, а Диомов събира квартета: Ани, Гого, Ева и Яким.
Започват активно да участват в програми, но Ани кандидатства в Консерваторията и я приемат веднага. Мястото й заема Анастасия Бинчева, която по-късно ще замине за Америка с Трошан, брата на Чочо Владовски. Когато Ани пристига в столицата, за да стане студентка, баш майсторите в естрадата бързо надушват страхотната й енергия. Тя печели конкурс, обявен от БНР, а пръв ръка й подава Вили Казасян, който създава „Студио В“ – легендарния вокален квинтет. В него бургазлийката е заедно с Надя – госпожа Казасян, Петър Цанков – един от рок пионерите в България, съосновател на „Бъндараците“ и „Щурците“, Петко Петков – бъдещия „Трамвай №5“ и Бойко Иванов.
Снимка: БНР
Успехът им е главоломен, черно-белите им клипове са революционни за соцпротокола: танци, минижупи и сексапил. Неслучайно Васил Найденов, който тогава е в първи курс, се влюбва безумно в Ани. Кеца не крие нежните си чувства и предприема истинска офанзива към сърцето на музата си – дълго й се кълне във вечна страст, носи й букети в квартирата, обсажда я с предложения да бъдат заедно. Но тя вече е сгодена и най-мило му обяснява, че няма как да станат двойка, затова пък винаги ще бъдат приятели.
Междувременно Върбанова се разписва и в един от емблематичните скандали на „Златният Орфей“. През 1977 г. международното жури й присъжда гран при, но от Политбюро пращат депеша, че представителката на СССР Роза Римбаева трябва да получи статуетката. И от конфузната суматоха произтича прецедент – връчват две големи награди. Ако днес Върбанова съжалява за нещо, то е, че след този грандиозен успех не остава да гради кариера в България.
Вторият съпруг на Ани е тотален измамник. Докато тя работи в Токио в клуб, чийто вход струва 200 долара, той харчи парите й в София. Върбанова няма как да го покани в столицата на Япония, тъй като там условията за високите хонорари са железни, а между тях няма клауза за присъствието на партньори. Затова спортистът от ВИФ и син на човек от УБО прахосва валутата на жена си като за световно по барове, дискотеки и мацки. Освен всичко друго продава и бижутата й. Ани се връща в София, за да разбере, че е ограбена до шушка. Събира дрехите си в два куфара – единственото й богатство, и се изнася от апартамента.
Но цялата тази история й докарва диабет, който от тук нататък периодично подкопава здравето й. За неин късмет лекари в Швейцария спасяват очите й, но чупи крак, чието лечение е затруднено заради диабета. Спасява я операция, извършена от професор Андрей Йотов, съпруга на вицепрезидента Илияна Йотова. За смяната на ставата Ани се консултира и със Силвия Кацарова, която е минала по този мъчителен път, докато успее да стъпи стабилно на земята.
Върбанова още веднъж попада в критична финансова ситуация. Леля й Ана, на която е кръстена – сестрата на баща й, преподава в Консерваторията в Лос Анджелис, а след това и оперно пеене на частни ученици. Заможната дама няма собствени деца и цялото й имущество е за племенницата, която някога дори иска да осинови. Оказва се обаче, че докато Ани е сред най-търсените изпълнители в Швейцария, родственицата й чрез измама е вкарана в дом за стари хора. Жената, която се грижи за нея, подправя подписа й под пълномощно свидетелство и слага ръка на авоарите й, плащайки подкупи на адвокати и лекари.
Лелята обаче намира сили да се свърже с Ани, която в първия момент й обяснява, че няма как да анулира ангажиментите си, но след това нарушава договора и се качва на първия самолет за Щатите. Но докато се случва цялата тази тъжна одисея, Върбанова разчита на Кичка Бодурова. Тя е тази, която издирва мястото, в което лелята е изолирана, докато точат сметките й. На финала Ани успява да се справи с мошениците, да спаси каквото е останало по банките, да измъкне леля си от въпросния „дом“ и да я прибере в къщата й.
Сред големите любови на Ани е унгарец, с когото са заедно на шоута в Русия, а и досега си пишат, но третият съпруг вече е мъжът на живота й. Запознават се съвършено случайно. Тя гастролира в пиано бар, а той гостува на собственика му, но остава омаян от джаз парчетата на българката. Започва да я слуша и гледа всяка вечер и я ухажва цяла година. Алберто е истински италианец – кавалер от класа, елегантен и артистичен.
Продава трите си наследствени ресторанта във Флоренция, за да последва любимата жена в Швейцария. Там купуват апартамент и остават 20 години, а след това делят сезоните между София, Тоскана и вилата си в Гърция. Ани се разбира чудесно с децата на Алберто, който в младостта си ги отглежда сам, след като остава вдовец.
През годините тя не пропуска възможност да се прибере в България. Поддържа приятелство с всички колеги. Единственото, което отказва, е да бъде въвличана в безкрайните на моменти спорове и скандали на Тониките. Върбанова няма никакви намерения да свидетелства в продължителните дрязги за марката и авторските права между Диомов и неговите възпитаници.
Но не спира да се интересува от съдбата на Тониките – редовно се чува с Милица, включва се в шоуто за 60-ия рожден ден на Гого, изслушва неволите на Ева, която се бори с фаталните последици от диагнозата на Найденов и с всекидневието на инвалидизираната си майка. И до днес не може да прежали Емил Димитров, с когото много се обичат, съседи са в Княжево и правят две големи обиколки в бившия СССР. Ани до последно му забърква водка с кока-колата, като всеки път му припомня, че се самоунищожава с алкохола.
Източник: в-к „Галерия“
