Снимки: АТР; Фейсбук
На Григор Димитров му предстои участие в турнира от категория ATP 500 „Erste Bank Open“, провеждащ се във Виена, където миналата година първата ни ракета достигна до четвъртфиналите. За начало хасковлията ще се изправи срещу сериозното предизвикателство в лицето на световния №3 Стефанос Циципас. Непосредствено преди началото на надпреварата Григор даде интервю за страницата на АТР.
– Това е действително един от малкото турнири, където не е нужно да седиш изолиран в така наречения „балон“ и можеш да излезеш навън и да се разходиш. Наслаждаваш ли се на възможността?
– Честно казано, последната година толкова много свикнах с всеки турнир и съответните ограничения и правила, с които трябва да се съобразявам. Ако нещо ми е казано да го правя, то аз ще го изпълня. Но със сигурност оценявам повечето свобода, която имам в момента.
– Тогава мислиш ли, че ситуацията се подобрява?
– Да, със сигурност. Разбира се, на моменти има препятствия, но смятам, че като цяло нещата изглеждат все по-добре.
– Нека сега поговорим малко за самия турнир. Изправяш се срещу един от топ тенисистите още в първи кръг…
– Виждайки жребия в началото, просто се замислих, че подобни мачове винаги могат да бъдат четвъртфинали или полуфинали. Хубаво е да се получават такива сблъсъци именно в тази част на сезона, за да провериш как се справяш психически и физически. Циципас имаше страхотна година, той утвърди себе си като топ играч. Но аз обичам точно този вид двубои. Срещу него съм се изправял два пъти, последния път се срещнахме тук. Развълнуван съм за предстоящия двубой, надявам се да запазя добрата си форма от изминалите седмици, тялото ми да се чувства добре и просто да се наслаждавам на играта.
– Победи Стефанос тук миналата година. С какво си запомнил мача и как се почувства тогава?
– Първият сет беше брутален. В тайбрека водех с 5:0, но след това той ме обърна и спечели. Изигра наистина страхотен заключителен гейм. След това обаче аз някак си съумях да събера мислите си и изиграх едни невероятни два сета, ударих някои отлични удари.
– Това беше твоята първа победа над представител на Топ 10 през 2020-а. Беше ли голяма крачка за теб това за теб миналия сезон?
– Ако трябва да съм откровен – не. В даден момент от своята кариера човек просто си поставя определени цели, които преследва, а не брои колко победи има над играчи от Топ 10. Достигнал съм до този момент от своя професионален път, в който не искам да обръщам внимание дали съперникът ми е от Топ 10, Топ 20 или Топ 30, защото е очевидно, че всеки играе тенис на много високо ниво. Нагледали сме се на „изненадващи“ резултати през годините, а на мен ми харесва точно тази непредвидимост на спорта.
– Мога да се съглася с теб, но на Индиън Уелс ти победи Даниил Медведев, който съвсем наскоро бе вдигнал титлата на US Open. Този успех би трябвало да е имал по-различен ефект върху теб.
– От тази гледна точка – да, разбира се, особено по начина, по който спечелих двубоя. Мисля, че играта, която демонстрирах тогава, е дори по-важна от самата победа. Успях да се завърна в резултата, след като изоставах със сет и два пробива. Това ми вдъхна допълнителна увереност и ме накара да погледна на нещата от различен ъгъл. Несъмнено бях щастлив и доволен от себе си. Ако трябва да съм напълно честен, за пръв път от доста дълго време физиката и психиката ми се комбинираха и се получи един баланс, благодарение на който бях в състояние да обърна мача.
– Колко е трудно да съхраниш една такава емоция и да запазиш увереността, че отново можеш да постигнеш подобен подвиг?
– Много е лесно просто да кажем, че тази мисъл винаги трябва да седи в съзнанието ни. Трудното в тениса е, че непрекъснато трябва да се състезаваш – днес, утре или другата седмица. А заради тази динамика остава наистина малко време да оцениш победите си и да проумееш какво си постигнал. Случвало се е в моята кариера да спечеля турнири, големи мачове, големи събития, но като че ли никога не съм имал достатъчното време да се насладя на тези моменти. Невинаги можеш да си покажеш всичките емоции и да отдадеш заслуженото на случилото се. Аз мисля, че това е едно от най-сложните неща в нашия спорт, но в същото време едно и от най-позитивните, защото винаги имаш втори шанс.
Източник: tennis.bg
