Само преди 50 000 години малкият, висок 1 метър Homo floresiensis, с прякор Хобит, е живял на индонезийския остров Флорес
В своя труд „Произход на видовете“, публикуван през 1871 г., Чарлз Дарвин изказва хипотезата, че нашите предци идват от Африка. Той посочва, че сред всички животни африканските маймуни – горили и шимпанзета, са най-сходни с хората. Но той е имал изкопаеми доказателства. Малкото известни човешки вкаменелости са открити в Европа, а откритите през следващите 50 години, идват от Европа и от Азия.
Дали Дарвин е избрал грешния континент?
През 1924 г. случайна находка подкрепя предположенията на Дарвин. Сред отломките в кариерата за варовик в Южна Африка миньори откриват вкаменелия череп на малко дете. Въз основа на смесицата от човекоподобни и маймуноподобни черти анатомът е определя вкаменелостите като „липсващата връзка“. Това е вкаменелост, която е най-близо до маймуна, намирана дотогава, член на семейство Hominidae, което включва съвременни хора и всички наши близки изчезнали роднини.
Тази вкаменелост обаче не е достатъчна, за да потвърди, че Африка е нашата прародина. След това откритие палеоантрополозите натрупват много хиляди вкаменелости и доказателствата отново и отново сочат Африка като мястото на нашия произход. Генетичните изследвания подсилват тази хипотеза.
Африканските маймуни наистина са най-близките ни живи роднини, като шимпанзетата например са генетично по-близки с нас, отколкото с горилите. Всъщност много учени сега включват големите маймуни в семейството на хоминидите, като използват по -тесния термин „хоминин“, за да приобщят до хората и изчезналите ни братовчеди.
В област с репутация на ожесточени вражди и съперничества, представата за африканския произход на човечеството обединява изследователите на човешката еволюция. „Мисля, че всички са съгласни и разбират, че Африка е много важна в еволюцията на нашия вид“, казва Чарлз Мусиба, палеоантрополог от Университета на Колорадо в Денвър.
Палеоантрополозите са начертали приблизителна хронология на това как се е развила тази еволюция. Някъде между 9 и 6 милиона години се развиват първите хоминини. Ходенето на два крака отличава нашите предци от другите маймуни; нашите предци също са имали по-малки кучешки зъби, може би знак за по-малка агресия и промяна в социалните взаимодействия. Между около 3,5 милиона и 3 милиона години предшествениците на човечеството излизат извън гористите райони. Африка става все по-суха и пасищата се разпростират по целия континент. Хоминините също са изработвали каменни оръдия по това време.
Човешкият род Homo е пристигнал между 2,5 милиона и 2 милиона години, може би и по-рано, с по-големи мозъци от техните предшественици. Най-малко преди 2 милиона години членовете на Хомо започват да пътуват от Африка до Евразия. Преди около 300 000 години се появява Homo sapiens, нашият вид.
Но човешката еволюция не е бил постепенен линеен процес, както изглеждал през 40-те и 50-те години. Той не се е състоял от почти непрекъсната верига, тоест един хоминин да се развива във времето.
Откритията на вкаменелости през 60-те и 70-те години разкриват по-гъсто родословно дърво с много задънени клони. По някои данни повече от 20 вида хоминини са идентифицирани във вкаменелостите. Дори нашият вид не винаги е бил сам. Само преди 50 000 години малкият, висок 1 метър Homo floresiensis, с прякор хобит, е живял на индонезийския остров Флорес. И преди 300 000 години Homo naledi е бил съсед в Южна Африка. Намирането на такива „примитивни“ видове – и двамата са имали относително малък мозък – животът по едно и също време с H. sapiens е голяма изненада, казва Бернард Ууд, палеоантрополог от Университета Джордж Вашингтон във Вашингтон, окръг Колумбия.
Тези открития, направени през последните две десетилетия, са напомняния колко много остава да се научи.
Детето Таунг
Реймънд Дарт се приготвя за кум на сватба. Ноемврийски следобед през 1924 г. и роденият в Австралия анатом вече е почти готов с официалното си облекло, когато в домаму в Йоханесбург носят кутия с вкаменелости – скали, съдържащи находки от мина близо до град Таунг.
Реймънд Дарт признава, че детето Таунг (показано заедно с Дарт десетилетия след откриването му през 1924 г.) притежава както маймуноподобни, така и човешки черти. Находката предизвиква търсенето на още хомини от хоминини в Африка.
Върху буца скала, голяма колкото портокал, са отпечатани гънките, браздите и дори кръвоносните съдове на мозък. Той се вписва перфектно в друга скала, от която наднича малко челюст.
Младоженецът натиска Дарт да се върне в правия път.
– Боже мой, Рей – каза той. -Трябва да се приготвиш веднага – или ще трябва да намеря друг кум.
Веднага след като празненствата приключват, Дарт, тогава на 31 години, започна да изважда челюстта от варовиковата обвивка с игли за плетене. Няколко седмици по -късно той освобождава не само челюстта, но и частичен череп, запазващ лицето на дете. На 7 февруари 1925 г. в списанието Nature Дарт представя на света детето Таунг (Taung).
Той описва вкаменелостта като маймуна с някои ясно изразени човешки черти, включително относително плоско лице и сравнително малки кучешки зъби. Отворът, през който гръбначният мозък излиза от главата, е разположен директно под черепа, което означава, че детето има изправена стойка и ходи на два крака.
Дарт заключава, че детето Таунг принадлежи към „изчезнала раса маймуни, междинна между живите антропоиди и човека“. Вкаменелостта е така наречената липсваща връзка между други примати и хора. Той го нарича Australopithecus africanus или Южна маймуна на Африка.
Детето Таунг е вторият изкопаем хоминин, открит в Африка, и много по-примитивен от първия. Дарт твърди, че находката потвърждава убеждението на Дарвин, че хората са възникнали на този континент. „Изглежда, че няма малко съмнение“, съобщава Science News Letter, предшественикът на Science News, че на прословутия „тъмен“ континент е открита най-важната брънка в еволюционната история на човека. Но твърденията на Дарт са посрещнати най-вече със скептицизъм. Ще са необходими повече от две десетилетия на нови изкопаеми находки и напредък в геоложките датировки, за да бъде потвърдено – Африка става епицентър на палеоантропологията.
През 30 -те и 40 -те години Робърт Брум е открил вкаменелости в южноафриканските пещери, включително в Стеркфонтейн, което помогна да се убедят скептиците, че Австралопитекът е бил човешки предшественик
Цялата статия https://www.sciencenews.org/article/human-evolution-species-origin-fossils-ancient-dna
