Румяна Ченалова е оправдана за длъжностно престъпление при разглеждане на търговско дело, защото съдът е преценил, че е допуснала неумишлена грешка, резултат от недоглеждане, съобщи правният портал lex.bg. Това става ясно от мотивите на състава на Специализирания наказателен съд с председател и докладчик Николай Димитров, с които преди 3 месеца бившата съдийка беше оправдана по основните обвинения, а за документно престъпление не беше наказана заради изтекла давност.
Разследването срещу Ченалова започна преди 5 години, като според прокуратурата длъжностните и документни престъпления са извършени, докато тя е гледала дело по искова молба на „ОЕТ – Обединени Енергийни търговци“ ЕООД срещу НЕК. Става дума за 14 отделни деяния, с които Ченалова нарушила Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с цел да набави облага за ОЕТ. Прокуратурата твърди, че съдийката не е видяла нередностите в исковата молба на ОЕТ, а по нея не били платени дължими държавни такси за над 434 000 лева. За НЕК настъпили вредни последици от направените запори, а облагата на ОЕТ са неплатените държавни такси. Документното престъпление е свързано със същото дело, тъй като Ченалова е обвинена, че е поправяла протокол по него, в който грешно допълнила, че ищецът ОЕТ е представил преводно нареждане и е констатирана идентичността му с приложено по делото копие от документа.
Бившата съдийка беше призната за виновна само за документното престъпление с поправката на протокола, че е представено едно преводно нареждане от ОЕТ. Според съда деянието е било умишлено, защото Ченалова не е уведомила съдебния секретар за поправката, който по традиция в такъв случай изслушвал записа от предходното заседание. Съдия Димитров пише, че Ченалова е съзнавала, че оригиналът на този превод не е бил представен от ищеца по делото и не е извършила съпоставка с копието.
„Не се касае за грешка или заблуда относно извършените действия в предходното съдебно заседание, които да изключат умисъла, а за целенасочен акт на създаване на съдебен документ, който обективира неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за същите обстоятелства и изявления. Предвид на горните обстоятелства следва са се приеме, че с това си поведение подсъдимата умишлено е нарушила служебните си задължения и същото не се е дължало на грешка при изпълнение на функциите ѝ като съдия. Това води и до извода, че тази част от инкриминираните действия на подсъдимата Румяна Ченалова не се покриват от функционалния ѝ имунитет като магистрат и за същото следва да носи наказателна отговорност“, се казва в мотивите към присъдата. Според съда обаче това невярно документиране е маловажен случай, защото не е довело до вреди – въпросното платежно нареждане не е било единствено доказателство за евентуалното уважаване на иска, тъй като по делото са извършени и експертизи, мотивира се съдът. В такъв случай наказанието е само до 1 година затвор или пробация, а за такова престъпление давността е само 4 години и половина и тя е изтекла, тъй като деянието е отпреди 7 години.
Съдът е приел за доказано също, че по делото не е била платена още в началото дължимата държавна такса от близо 260 000 лева, за което на Ченалова също беше повдигнато обвинение. Според прокуратурата по този начин тя е нарушила служебните си задължения за безпристрастно разглеждане на делото (чл. 8 от ЗСВ и чл. 9 от ГПК) и не е изпълнила задължението си да съобщи на ищеца за нередовност на исковата молба и да му даде срок да я отстрани преди да разгледа делото.
В мотивите на съда се казва, че така и не са събрани доказателства за връзки на Ченалова с ОЕТ, от които да се изведе извод за възможни умишлени нейни действия в полза на ищеца. Съдия Димитров се доверява и на обясненията на Ченалова, според които тя е допуснала грешка.
„От тези части на обясненията се установява, че нарушенията и неизпълнението на служебните задължения допуснато от подсъдимата, се е дължало на недоглеждане и на предоверяване на соченото в исковата молба, че към същата е приложен и документ за платена държавна такса. Предвид на установеното, настоящия съдебен състав, приема, че тази група нарушения и неизпълнение на служебни задължения свързани с държавната такса са допуснати от подсъдимата поради грешка, а не умишлено, предвид на което същите не могат да обусловят и възникване на наказателна отговорност за конкретния магистрат, в случая подсъдимата“, пише още в мотивите на съда.
В тях съдия Димитров подчертава, че не вижда нарушение на ЗСВ за еднакво прилагане на закона спрямо всички, тъй като по делото нямало доказателства за привилегировано положение на ОЕТ в търговския спор. Съдът отбелязва, че това търговско дело е било гледано по обичайния за Ченалова начин, без да има данни за някакъв различен подход – приоритетно насрочване и умишлени нарушения в полза на ищеца. Затова и нямало основания Ченалова да бъде осъдена за длъжностно престъпление. Съдът не приема за доказано и настъпването на значителни вредни последици от неплатената държавна такса, тъй като прокуратурата не е представила доказателства за пряка връзка между двете.
Според съда Ченалова не е извършила и останалите нарушения, за които прокуратурата я обвини.
Присъдата обаче не е окончателна и може да бъде протестирана пред Апелативния специализиран наказателен съд.
Румяна Ченалова беше окончателно освободена от съдебната система миналата година, след като Върховният административен съд (ВАС) потвърди решението на Висшия съдебен съвет от 2015 г. за уволнението ѝ. Дисциплинарното производство срещу нея беше образувано по предложение на тогавашния правосъден министър Христо Иванов и се отнасяше до четири групи нарушения – забавяне на производство, нарушение на Етичния кодекс, накърняване на престижа на съдебната власт и неизпълнение на други служебни задължения.
Проблемите на Ченалова започнаха през 2015 г., когато тогавашният френски посланик Ксавие Лапер дьо Кабан заговори за „гнилите ябълки“ в съдебната система на България. Тогава той обвини съдийката в корупция във връзка с гледаното от нея дело за несъстоятелност на две дъщерни дружества на френския дистрибутор „Белведере“.
Ченалова бе главно действащо лице и в друг скандал, разтърсил съдебната система – „Двете каки“. В началото на 2015 г. се появиха записи, в които тя си говореше с бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева. Двете обсъждаха „опраскването“ на Янева покрай делото за подслушване на МВР – „Червеи“. Споменаваха се имената на бившия премиер Бойко Борисов, на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и на Делян Пеевски. „Двете каки“ дойде от реплика на Борисов, който заяви, че не бива да им се обръща внимание. По този скандал бе образувано дело, което след това бе спряно. Наблюдаващ прокурор по него бе Димитър Петров, който впоследствие стана шеф на спецпрокуратурата.
