Малки аерозолни частици, изхвърлени, докато хората дишат, говорят и пеят, могат да съдържат повече коронавирус, отколкото по-големите капчици влага. А коронавирусът може да се развива така, че да се разпространява по-лесно по въздуха, показва ново проучване, съобщава Science News.
Но има и добра новина – маските могат да помогнат.
Около 85 процента от коронавирусната РНК, открита при дишането на пациенти с COVID-19, е открита във фини аерозолни частици с размер по-малък от пет микрометра, съобщават изследователи от Сингапур на 6 август от Клинични инфекциозни болести. Откритието е най-новото доказателство, което предполага, че COVID-19 се разпространява главно по въздуха чрез фини капчици, които могат да останат суспендирани с часове, а не чрез по-големи капки, които бързо падат на земята и замърсяват повърхностите.
Изследовател демонстрира използването на устройство, което улавя фини аерозоли и големи капчици в дъха на човек, докато той диша, говори и пее
Подобно на този резултат, Доналд Милтън и колегите му от University of Maryland in College Park откриха, че хората, които носят алфа варианта, имат 18 пъти повече вирусна РНК в аерозоли, отколкото хората, заразени с по-малко заразни версии на вируса. Това проучване, публикувано на 13 август в medRxiv.org, все още не е подложено на рецензиране. Той също така установи, че разхлабените маски могат да намалят защитата срещу вирусни аерозоли почти наполовина.
В един експеримент екипът от Мериленд отглежда вируса от въздушните проби в лабораторията. Това би могло да бъде доказателство, което ще убеди някои скептици да приемат идеята, че вирусът се разпространява главно по въздуха.
Дебатът за предаването на аерозоли продължава от почти началото на пандемията COVID-19. Миналата година 200 учени написаха писмо до Световната здравна организация с молба организацията да признае разпространението на вируса чрез аерозол.
През април СЗО подобри информацията си за предаването, като включи аерозоли. Американските центрове за контрол и превенция на болестите признаха аерозолите като най-вероятния източник на разпространение само преди няколко седмици.
Предишни проучвания при маймуни също предполагат, че повече вируси завършват в аерозоли, отколкото в големи капчици. Но някои експерти казват, че все още липсват преки доказателства, че вирусът се разпространява главно по въздуха.
„Има много косвени доказателства, че въздушният път – вдишвайки го – е доминиращ“, казва Линси Мар, екологичен инженер от Virginia Tech в Блексбърг, който изучава вирусите във въздуха. Тя беше един от 200-те учени, писали на СЗО миналата година. „Във въздуха“ е натоварена дума в кръговете за контрол на инфекциите, казва тя, като изисква от здравните работници да изолират пациентите в специални помещения, да носят предпазни средства и да предприемат други скъпи и ресурсоемки мерки, за да спрат разпространението на болестта.
Повечето случаи на COVID-19 са били сред близки домакински контакти – обикновено в зоната на пръски от 6 фута на големи капчици. Може да бъде трудно да се разбере дали такива инфекции са пренесени от замърсяване с големи капчици или от вдишване на същия въздух. Но за други ситуации, например когато хората се заразят, докато седят в ресторант срещу някой с COVID-19, аерозолите наистина са единственото обяснение, казва Мар.
Изследователите са събрали аерозоли, които пациентите са издишали, докато са дишали тихо в продължение на 30 минути и са повтаряли пасажи от „Зелени яйца и шунка“ (Green Eggs and Ham) в продължение на 15 минути, или докато са пели прости мелодийки като „Честит рожден ден“ (“Happy Birthday”).
От 22-та пациенти, които пеят, само 13 изхвърлят откриваеми нива на вирусна РНК. Като цяло пеенето създава най-натоварените с вируси аерозоли, но някои хора генерират повече, докато говорят. Тези различия може да се дължат на силата на звука, с който доброволците пеят.
Учените установяват още един интересен факт. Хората, които са в по-ранна фаза на инфекцията, са склонни да произвеждат повече вируси, установяват изследователите. Това е в съответствие с данните от лабораторни изследвания върху животни и други проучвания при хора, които предполагат, че хората са най-заразни през първата седмица след заразяването с коронавируса.
Предишни проучвания показват, че добре прилепналите маски, които се затварят плътно към лицето и не оставят празнини по върховете, дъната или отстрани, за да може вирусът да премине нефилтриран, могат да намалят експозицията на коронавирус с 96 %, ако всички ги носят.
„С доминирането на по-нови, по-заразни варианти от тези, които изследвахме, повишеното внимание към подобрената вентилация, филтрация и използването на висококачествени плътно прилепнали маски за лице или респиратори, ще бъде все по-важно за контролиране на пандемията“, писаха изследователите.
Това е особено важно на места с ниски нива на ваксинация.
