Последните дни на динозаврите през периода Креда край полуостров Юкатан на днешното Мексико
Въздействието на астероида, който убива динозаврите, може също така да е изваяло и най-големите следи от вълни, откривани някога на Земята. Поредица от подобни на хребети структури, високи над три етажа и разположени на разстояние почти две Айфелови кули, изглежда са заровени на около 1500 метра под централна Луизиана.
Важни характеристики са т.нар. мегариплети, оформени от чудовищно цунами, генерирано от удара на астероида Chicxulub, съобщават изследователите в Earth and Planetary Science Letters.
Астероидът може да е направил най-големите вълни на Земята и да е предизвикал цунами, гравирало масивни структури под днешния щат Луизиана (илюстрация)
„Интересно е, че нещо, което се е случило преди 66 милиона години, може да бъде толкова добре запазено, заровено на 5000 фута надолу в седиментите на Луизиана“, казва геологът Гари Кинсланд от Университета на Луизиана в Лафайет.
Знаците са повтарящи се поредици от хребети, които обикновено се намират на пясъчни плажове или дъното на потоци, които се образуват, когато вятър или вода премества рохкавата утайка. Но следите от вълнички на плажа често са с височина сантиметри, докато структурите, открити от екипа на Кинсланд, имат средна височина 16 метра и са на разстояние около 600 метра една от друга.
Формата, размерът, ориентацията и местоположението на знаците предполагат, че те са се образували, след като астероидът Chicxulub се е разбил на днешния полуостров Юкатан в Мексико, генерирайки цунами, което се изляло през седиментите на Мексиканския залив и днешната Луизиана, която е била под вода по това време.
Въпреки ширината на цунамито никой досега не е открил вълнички, образувани от вълната след събитието.
Геологът Кааре Егедал първоначално открива новоописаните вълни, докато търси находища на въглища. По това време той е студент в Университета на Луизиана в Лафайет и преглеждал данни за сеизмични отражения – триизмерни изображения на заровена скала и почва, генерирани от подземни звукови вълни, предоставени от компанията Devon Energy. Егедал открива вълничките върху слой от скали, за които се смята, че са се образували от отломки, разместени от удара на астероида Chicxulub. След това той споделя своето откритие с екипа на Kinsland.
Подземните мегариплети (най-силно изразени в близост до червената линия) под Луизиана са изобразени с помощта на отразени звукови вълни, които пътуват през земната кора
Martell Strong
„Знаех откъде е този слой в геоложко време и знаех какво се е случило там“, казва Кинсланд. „Знаех, че трябва да има цунами. Предполагаемите следи от вълнички са били запазени през цялото това време благодарение на дълбочината, на която са се образували под водата“, казва той.
Други проучвания показват, че районът на днешна Луизиана, в който се оформят вълните, е бил на 60 метра под морската повърхност по това време. На тази дълбочина вълните биха били извън обсега на големи бури, които биха могли да ги изтрият.
След това в продължение на милиони години белезите бавно се заравят от други седименти.
По-малък, аналогичен набор от структури може да съществува край източния бряг на Япония. Там се съобщава, че повтаряща се последователност от подводни дюни се е появила след земетресението и цунамито през 2011 г. в Тохоку.
Тези дюни изглеждат почти идентични със следите от вълнички, заровени под Луизиана, с изключение на техния размер, казва Кинсланд, подкрепяйки идеята, че по-високите структури също са произведени от цунами, макар и с много по-голяма величина.
Все пак има спорове дали следите под Луизиана наистина са образувани от цунамито Chicxulub.
„Трудно е да се види как такова високоенергийно събитие би могло да образува следи от вълни, защото те обикновено са свързани с много по-спокойна среда“, казва седиментологът Педро Коста от Университета Коимбра в Португалия. А следите от вълнички обикновено се образуват от често и повтарящо се вълново движение, докато цунамито няма много вълни, обяснява той.
Коста, който е експерт по цунами, казва, че реконструкцията на морското дъно по време на удара и провеждането на експерименти може да помогне за разгадаването на произхода на структурите, открити от екипа на Кинсланд.
Тази нова работа е важна, защото отваря дискусия, казва Коста. „Може би въздействието на Chicxulub е било такова голямо събитие, че това, което виждаме при нормално цунами, не се отнася за него.“
