Мария Петкова
Колкото и предпочитана от българите за почивка да е Гърция, трудно могат да се опознаят всичките й чудесни кътчета, дори и всяка година да избирате различно място. Да не говорим за многобройните острови, които привличат туристите със своя чар. Учудващо, но Сароническите острови, на юг от Атина, сред които са Хидра (на гръцки се произнася Идра) и Спецес, не са особено популярни сред българите, макар че в годините са пленявали с красотата си немалко световни знаменитости. Там ще намерите голямо разнообразие от старинни храмове и живописни улички с малки галерии до гостоприемни оживени местенца с добра храна и традиционни напитки. За красивите плажове няма да споменаваме, на тях се любува и късоклюнестия обикновен делфин. Двата богати на история малки острова – Хидра и Спецес, радват посетителите си с интересна архитектура, чиста морска вода и уютни ресторантчета. Освен това по улиците им не се движат коли, а само файтони, магарета и колела.
В края на 30-те Хенри Милър пише за Хидра: „Естетически той е перфектен… Тази чистота, това диво и голо съвършенство“. През 1960 г. в това „съвършенство“ се влюбва и известният музикант и поет Ленард Коен и си купува къща на острова, в която прекарва най-плодотворните си години. По-късно София Лорен снима тук дебютния си филм на английски – „Момчето върху делфина“ през 1965 г. На острова са отсядали Мик Джагър, Кийт Ричардс, Джаки Колинс, членовете на „Пинк Флойд“. Никол Кидман също купува имот на Хидра. Днес малката къща на Коен е притежание на семейството му. На алеята, която води към съседния залив Влихос, се намира каменна пейка, изградена в памет на артиста, с прелестна гледка към морето и бреговете на Пелопонес.
Мерилин Монро и Елизабет Тейлър пък предпочитат да почиват на съседния остров Спецес, което го оправи особено популярен през 60-те години на миналия век. Островът е вдъхновил най-популярния роман на английския писател и поет Джон Фаулз – „Магът“. Много места, описани в книгата, все още съществуват, включително „Училището на лорд Байрон“ (частното училище на Anargyrios & Korgialenios в Спецес) и „Вила Бурани“, разположена в южната страна на острова над красив плаж. Самият Фаулз е преподавал английски в училището между 1951 и 53 година. Спецес е и в основата на романа „Неочаквани пътешествия“ на Катрин Линд от 2014 г. Всички места, описани в книгата, могат да се видят и днес. Един от главните герои в романа разказва историята на островите чрез спомените на своите баба и дядо. Сред тях е и тази на легендарната Ласкарина Бубулина, живяла на Спецес през XVII век. Тя е национален герой на Гърция и първата жена с чин адмирал. След смъртта на втория си мъж Ласкарина получава в наследство цялата му флотилия. С парите си финансира националноосвободителното движение срещу османското владичество. През 1821 г. помага на гръцките бунтовници и сама командва кораба „Агамемнон“ при обасадата на Нафплио. За смелостта си Ласкарина получава от руския император Александър I монголски меч, който краси колекцията в къщата й на острова, превърната в музей. Навремето гръцките монарси харесват острова, който се намира на входа на Арголския залив (Пелопонес), и строят тук една от резиденциите си.
Един от най-влиятелните центрове на корабоплаването в миналото, Спецес е богат остров със заможни жители, чиито къщи красят крайбрежната улица на старото пристанище, наречено Палиолимани.
На Спецес има приказни плажове и заливи, както и много възможности за водни спортове, затова островът е любимо място за отдих на гръцките богаташи. При влизането в новото пристанище се откроява сградата на грандхотел „Посейдон“, запазил красотата си от времето, в което е построен – 1914 г. Той е една от историческите забележителности на остров Спецес. Предлага стаи в стил бел епок и разполага със СПА център.
Истински бохемски рай, Спецес напомня много на френския Лазурен бряг. Освен за всички преимущества зеленият и хълмист остров трябва да благодари за славата си и на своята природа. Наричан е от венецианците „ароматният остров“ заради уханието на множеството билки, които растат тук и се използват за подправки в местната кухня. Лечебен и чист е и въздухът, благодарение на средиземноморските борови гори, които покриват хълмовете на пленителния остров.
Българка улавя в рисунки духа на мястото
Изложба на творци от България, Гърция, Северна, Македония и Унгария бе подредена през юли в легендарната за Спецес църква „Св. Николай“, в която на 3 април 1821 г. жителите на острова първи развяват флага на Гръцкото въстание за независимост. Тя е в рамките на проекта ECHO II: „Традиции в преход“, който дава възможност на художници от различни области да създават творби, вдъхновени от местни традиции.
Един месец представителите на четирите страни живеят на острова в антична вила с фрески и градина с лимонови дървета и работят в църквата на Тримата мъченици. „След няколко опознателни тура, посещения на музеи, срещи със строителя на традиционните дървени лодки трехантири Такис, с пионера в областта на пърформанса и мултимедийното изкуство в Гърция Леда Папаконстантину и със собственици на таверни всеки от нас се ориентира в дадена артистична насока“, разказва Деяна Старева, която представя България. Тя завършва архитектура в Брюксел, като паралелно посещава курсове по иконография, живопис, комикси и илюстрация. Изследва и експериментира с различни художествени средства като фотография, гравюра, линогравюра, акварел, пастел и дигитален колаж. Участвала е в работилници и проекти в Белгия, Италия, Швеция, България, Германия. От 2017 г. работи като дизайнер на изложби за Atelier Brückner в Щутгарт, Германия.
В изложбата на Спецес Деяна представя 30 рисунки – по една от всеки ден, както и четири дневника с бележки и скици. В тях са събрани истории за острова, като думите се редуват с изображения, различни цветя и растения, плоски камъчета от брега пред църквата „Св. Николай“, музейни билети, стари пощенски картички.
„Опитвам се да създам рамка, в която животът се разгръща в цялата си простота и сложност, със своята памет, контекст и композиционни елементи. Рамката обикновено започва от скица, от простото разбиране на заобикалящата среда. Рисунките се превръщат в мой архив и визуален дневник за места, хора и събития“, казва Деяна.
