Служебният вътрешен министър Бойко Рашков е вторият следовател, който в края на 80-те години търси истината за смъртта на телевизионната говорителка Татяна Титянова. Една от най–красивите жени на България по това време е намерена мъртва в 7 часа сутринта на 24 септември 1988 година край блока, в който живее в столичния квартал „Дианабад“. Според близки до семейството на Тодор Живков именно Бойко Рашков поема разследването на случая, който и до днес е забулен в тайна. Рашков става втори следовател, защото първият… се самоубива.
Какви са фактите? Художничката и популярна телевизионерка Татяна Титянова е намерена мъртва около 7 часа сутринта на 24 септември 1988 г. на 8 метра от бл. 57 в тогавашния кв. „Червена звезда“ (днес „Дианабад“). По това време тече и бракоразводно дело, което тв водещата най-сетне е решила да доведе докрай. Има многобройни сигнали, че Татяна, майка на две момичета (тогава Краси е на шест години и половина, а Глория – едва на три месеца), е била пребивана от бившия си съпруг, който обаче е недосегаем, защото се ползва със закрилата на властта. На лобното й място всичко е като нагласено – постлан пеньоар, парче от колан на фльонга, другото липсва, следи от гуми до нея… Свидетелите забелязват следите от душене по шията, охлузванията по ръцете и тръгват най-различни слухове.
Странните обстоятелства, за първоначално свидетелстват 8 души – Янка Савова, Йорданка Фирова, Тома Качаклиев, Христо Фиров, Радослав Пашинов, Ленка Маркова, Кирилка Радулова – медицинска сестра, Румен Фиров и екипът от Бърза помощ, дошъл на местопроизшествието, говорят за убита и удушена жена, която не прилича на паднала от блока. Изнесена е информация, че е счупена подезичната кост – сигурен знак, че смъртта е настъпила вследствие на удушаване, а на снимка от Съдебна медицина, публикувана за първи път във в. „Нощен Труд“ 20 години след инцидента, ясно се виждат синините по шията на Титянова и охлузванията по ръцете й. Категоричен за убийството е и д-р Пламен Миланов от Бърза помощ, пристигнал пръв при трупа. Той не вижда белези от удари в козирката след падане. „Охлузвания по тилната област, зад ухото, насинени очи, наранена челюст, охлузвания по ръцете. Всичко това говори, че уврежданията са причинени от хващане с ръце с цел удушаване и от защита, както и от удари с твърд, тъп предмет“, пише в експертизата си съдебният медик проф. Георги Цеков.
Все пак на 24 септември 1988 г. започва следствено дело №369 за „убийство срещу неизвестен извършител по чл. 15 от НК“. В условията на тоталитарно безправие семейството й има съмнения за евентуалния поръчител на убийството – влиятелен човек от I ГУ на ДС. За него Татяна събирала преди смъртта си доказателства за далавери с паспорти, визи и наркотици. Заплашила, че ще ги предаде където трябва. Но въпросният човек извадил алиби… По следственото дело срещу неизвестен извършител за броени дни се сменят 7-8 следователи, които отказват да узаконят версията за самоубийство. Накрая, както често се случва при кривото огледало на „най-справедливия строй“, назначават за следовател съученик на съпруга насилник.
Делото приключва на 24 април следващата година със заключението, че става дума за самоубийство. На 1 септември 1989 г. Главната прокуратура нарежда ново следствие – два месеца и половина по-късно разследващите отново правят извода за самоубийство и предлагат делото да се прекрати, въпреки че следователите не могат дори да посочат етажа, от който евентуално е скочила Титянова. В тази ситуация на явно потулване родителите на Татяна неведнъж оспорват заключението.
Още докато комунистическият режим е на власт, между хората се шушука, че убийството е дело не на кого да е, а на сина на самия диктатор – Владимир Живков. И това се случва, въпреки че близките на загиналата винаги са отричали тази връзка и смятат замесването на най-известния комунистически наследник за недобронамерено действие от страна на истинските извършители, които по този начин искат да прикрият следите си. В интерес на истината синът на бившия Първи със своята недобра слава, натрупана през годините, е подходящ за заподозрян. Разпуснатият му живот и скандалите, свързвани с него, отдавна са му отредили особено място в тоталитарното общество.
В книгата си „Зад завесата на соца“ Калин Тодоров, син на Станко Тодоров и някогашен съсед на Владимир Живков, например разказва следния показателен за морала му случай: „Той (Владимир Живков) беше в отлична физическа форма, но доста разклатен психически. Беше неуверен и самотен. Около него веднага се завъртяха всякакви безскрупулни използвачи, които безсрамно го ласкаеха и използваха. Майка му беше починала отдавна, а след смъртта й бащата се беше отделил от света на простосмъртните в резиденцията си в Банкя. Людмила заедно с Иван и двете деца Тодор и Евгения живееше на друго място. Останал сам в апартамента под нашия, Вовата се отдаваше на шумни забави, които често прекрачваха границите на допустимото.“
Първият следовател по делото за смъртта на Татяна Титянова е Янко Димов. Той загива мистериозно в дома си зад заключена врата. Предполагаемата версия за неговата смърт отново е самоубийство. Навремето загиналият оперативен работник Янко Димов в своя публикация във в. „168 часа“ описва подробности за проведеното от него разследване: “Човек показа карта на ЦК на БКП и през цялото време на огледа контролираше нашите действия”. Ексминистърът на правосъдието Петър Корнажев пък заявява в последното си публично изказване дни преди да почине: „Сигурен съм. Татяна Титянова е убита“. Адвокат Китанов също е категоричен в свое интервю: „За пръв път в дългогодишната си адвокатска практика участвам в следствено дело с толкова много процесуални нарушения, като се има предвид, че казусът е „убийство“. Твърдо съм убеден, че на 23 срещу 24 септември 1988 г. Татяна е била умишлено убита…“. През 2017 г. трагедията се повтори, но с дъщерята на Татяна Титянова, която също като майка си звъни спешно на близките си, че има проблеми с баща си Георги Иванов. Резултатът – 10 дни след това е намерена мъртва след падане от 9-ия етаж в Лондон.
