Екип от изследователи, ръководени от астронома Ави Лоб от Харвардския университет, обяви нова инициатива, целяща търсене на доказателства за извънземни технологии, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Инициативата, наречена „Проект Галилей“, предвижда инсталирането и задействането на световна мрежа от телескопи със среден размер, на камери, на фотоапарати и на компютри, за да се проучат неидентифицирани летящи обекти. Проектът вече е получил финансиране в размер на 1,75 милиона долара.
„Предвид неотдавнашните изследвания, показващи съществуването в нашата галактика на много подобни на Земята планети, ние не можем да игнорираме възможността технологични цивилизации да са съществували преди нашата“, заяви Лоб на пресконференция.
„Въздействието, което всяко откритие за извънземна технология може да има върху науката, върху нашата технология и нашето възприятие за света като цяло, ще бъде огромно“, допълни той.
Проектът включва изследователи от американските университети Харвард, Принстън и Калтех, както и от Кеймбридж във Великобритания и от Стокхолмския университет.
Новината идва месец след публикуване от Пентагона на доклад за извънземните, който заключи, че десетки въздушни феномени, констатирани от военни пилоти, не могат да бъдат обяснени. „Не са политиците или военните тези, които трябва да интерпретират онова, което ние виждаме в небето, защото те не са учени. Научната общност е тази, която трябва да разбере какво се случва“, заяви Лоб.
Освен НЛО „Галилей“ цели да изучава и междузвездните предмети, които прекосяват нашата Слънчева система, и да търси евентуални извънземни сателити, които наблюдават Земята.
Ави Лоб вижда във всичко това един нов клон в астрономията, наречен „археология на космоса“, в допълнение на Проекта за търсене на извънземен живот, който пък се опитва да долови радиосигнали от извънземен произход.
Лоб, който е на 59 години и е израело-американски учен, вече е публикува стотици иновативни доклади и е сътрудничил на Стивън Хокинг. Той е автор на спорна научна статия, в която се твърдеше, че междузвезден обект, прекосил за кратко нашата система през 2017 г., може да е бил извънземна сонда със слънчево задвижване.
