Слави Василев, политолог, „24 часа“
Политическите събития от миналата седмица, изглежда, отговориха на един основен въпрос – ще има ли редовен кабинет? Партиите на промяната – “Има такъв народ” (ИТН), “Демократична България” (ДБ) и “Изправи се,БГ! Ние идваме” (ИБГНИ) са на прага на постигането на съгласие за състав и политики на новия Министерски съвет. Оттук насетне има няколко въпросителни, на които ще опитам да отговоря с ясни и точни прогнози.
Първият въпрос е откъде ще дойде тъй нареченият
“златен пръст”?
Трите формации на “протеста” разполагат с общо 112 гласа. Липсват 9, за да се гласува кабинетът. Математически хипотезата може да се окаже друга и правителството да се гласува със 112 гласа, ако не се регистрират всички депутати, но приемам, че всички ще бъдат на работното си място. Вариантите са три. Отхвърлям възможността ГЕРБ да подкрепи кабинета, остават два: БСП или ДПС. Със сигурност коалицията ще предпочете гласовете да дойдат от формацията на г-жа Нинова, тъй като гласовете на ДПС биха повлияли негативно на антисистемния облик на мнозинството. При така очертаващата се ситуация – с уговорката, че все още не знаем кой ще бъде министър-председател, което би могло да промени вота, прогнозирам, че
кабинетът ще получи
гласовете и на БСП, и на ДПС.
Защо БСП или ДПС ще подкрепят кабинет на Трифонов?
Прогнозирах веднага след анонса на ИТН на 12 юли, че кабинет ще има. Тогава реакциите бяха песимистични, тъй като проектът за кабинет начело с Николай Василев и най-вече едностранният подход на лидера на ИТН получи негативен отзвук – както от потенциалните коалиционни партньори, така и от опозиция и наблюдатели. Въпреки това поддържах тезата, че 46-ият парламент ще утвърди редовен кабинет. Последвалите действия на ИТН – оттеглянето на проекта за кабинет и открехването на вратата за преговори, дадоха плът и кръв на перспективата да имаме редовен кабинет. Избраната формула от ИТН да предложат и после да оттеглят проекта за кабинет се оказа умел политически ход, тъй като склони останалите партии и потенциални коалиционни партньори да направят и те крачка назад. След оттеглянето на кабинета “Николай Василев” останалите партии на протеста обявиха, че няма да искат постове, а единствено искат участие във фиксирането на управленска рамка и приоритети за кабинета. Тази последователност на събитията изтегли назад перспективата за предсрочни избори и накара партиите да се обединят, което на практика вкара БСП и ДПС в проекта за коалиция. Затова смятам, че двете системни партии ще гласуват предложения от ИТН кабинет.
Колко дълго ще продължи
неговото съществуване?
Ходът на Трифонов да направи крачка назад и негативната перспектива пред всички партии за нови избори говорят, че животът на кабинета ще продължи по-дълго от очакваното. Причината, макар парадоксална, се ползва с желязна политическа логика, стига партиите да покажат последователност между казаното от тях и гласуването в парламента.
Липсата на министерски кресла, дадени на коалиционните партньори, и перспективата за плаващо мнозинство ще заздрави, а не уязви кабинета в парламента. Ще дам един пример. Представете си темата с интеграцията на Северна Македония. Идва премиерът Заев при своя нов колега с намерението да иска София да оттегли ветото си.
Ако сред партиите, гласували кабинета, има такава, която застъпва американската външнополитическа логика – нека си представим за секунда, че това е “Демократична България”, и същата формация заяви категорично, че е време за “напредък” по темата – коалицията би изглеждала в опасност? Липсата на министри от квотата на други формации освен мандатоносителя позволява на практика мнозинството да се мени и по този начин да се гарантира неговата устойчивост.
Това е реалната причина да смятам, че плаващото мнозинство ще работи в интерес на стабилността, а не обратното. В контекста на примера със Северна Македония би трябвало подкрепата на ДБ да се неутрализира с гласуване на част от другите формации, подкрепили или не коалицията. Правя уговорката, че това е теоретичен модел на поведение, който предполага последователност в позициите на партиите.
Последен и най-важен въпрос – Румен Радев ли е архитектът на тази коалиция?
Президентът е архитект на мнозинството, но не по подобието на Георги Първанов през 2005 г., който измисли формулата 3-5-8 за разпределение на властта между БСП, НДСВ и ДПС. Президентът Радев играе много по-различна роля. Той няма да определя правителствени квоти, няма дори да определя коя партия ще подкрепи кабинета, но последователното поведение от началото на мандата му очерта идеологията на бъдещата правителствена политика – “де-мутризация” на властта и “изчегъртване” на модела ГЕРБ. Румен Радев е архитект на очертаващата се власт не защото се разбра с партиите, а защото се разбра с улицата. Вдигнатият юмрук срещу мутрите е символът на следващото правителство и спойката между БСП и ИТН е възможна само и единствено благодарение на факта, че гражданите го припознаха като символ на промяна. Без Румен Радев написаните по-горе хипотези биха останали пожелателни. Осъзнаването на този факт ме кара да направя една последна хипотеза. Партиите от очертаващата се коалиция, макар плаваща, би следвало да подкрепят Радев за втори мандат. Президентът е гарант за последователност на промяната, започната от гражданите миналата година. Без него коалицията в 46-ия парламент не би могла да просъществува. В този смисъл реалната битка за довършване на започнатото, а именно промяна в българската политика, ще се състои наесен с президентския вот.
