Синът на бившия генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков – Владимир Живков, е починал на 69 години, съобщи сайтът kmeta.bg. Кончината му е точно 40 години след смъртта на неговата сестра Людмила Живкова (21 юли, 1981 г.)
В последните години Живков страдаше от тежка форма на диабет, която е следствие от разгулния живот на младини. Той прекарваше повечето време в дупнишкото село Кременик, откъдето е втората му съпруга Валя. Палатът там е построен от родителите й – Николай и Зорка Костови. Бащата обаче се спомина през 2019. След смъртта му Валя искала по-често да прави компания на самотната си майка, затова с Владимир редовно й гостували. Някои жители на селото обаче не гледали с добро око на Владимир, жена му и нейните родители още от минали времена, когато те си взели стара къща за 9 хиляди евро и на нейно място вдигнали прогимназия. Внушителното двуетажно имение, облицовано с камък и обградено с голям двор с висока ограда „бодяло“ очите и събуждало завистта им.
Владимир Живков е роден на 5 юни 1952 г. в София в семейството на тогавашния секретар на Централния комитет на БКП Тодор Живков и Мара Малеева-Живкова. През 1971 г. завършва средно образование в 35 гимназия с преподаване на руски език в София. От 1971 г. е член на БКП. След това завършва право в Софийския университет. Докато учи е член на Софийския градски комитет на ДКМС. През 1980 г. започва работа като научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН. Под ръководството на неговия ръководител Ярослав Радев през 1981 г. защитава дисертация на тема „Правна оценка на Нюрнбергския процес“, вероятно писана от самия Радев. Жени се два пъти – за Маруся Мирчевска, от която има син Тодор Живков, и за Валентина Станимирова, от която има дъщеря Елизабет Живкова.
След смъртта на сестра си Людмила Владимир Живков става главен директор на Центъра „Знаме на мира“ (до 1989 г.). Същата година е избран за член на г. е председател на Международната фондация „Людмила Живкова“. От 27 май 1983 до юни 1989 г. е заместник-председател на Комитета за култура. През 1986 г. става заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет. От 1986 до изключването си през 1989 г. е член на ЦК на БКП. Народен представител в 8-о и 9-о народно събрание и член на Комисията по духовно развитие и на Ръководния комитет на българската интерпарламентарна група.
