Генетичните промени, които правят хората уникално човешки, са следствие на ДНК, наследена от изчезнали предци и братовчеди. Само 1,5 до 7 процента от колективната човешка книга за генома, съдържа уникално човешка ДНК, съобщават изследователи в Science Advances.
Само човешката ДНК, разпръсната из целия геном, има тенденция да съдържа гени, участващи в развитието и функционирането на мозъка, намеквайки, че еволюцията на мозъка е важна за превръщането на хората в хора. Но изследователите все още не знаят какво точно правят гените и как изключително човешката промяна на ДНК близо до тези гени може да е повлияло за еволюцията на мозъка.
„Не знам дали някога ще можем да кажем какво ни прави уникални хора“, казва Емилия Уерта-Санчес, генетик от Университета Браун в Провиденс.
„Не знаем дали това ни кара да мислим по определен начин или да имаме специфично поведение. А Неандерталецът и Денисовият човек, и двамата изчезнали човешки братовчеди, може би са мислили много подобно на хората.“
Фосил на челюст на 160 000 години. Самата челюст е била мощна и с необичайно големи зъби. Учените предполагат, че Денисовият човек може да прилича на най-примитивния неандерталец
Резултатите не означават, че отделните хора са предимно Неандерталец или Денисов човек, или някаква друга комбинация от древни хоминиди.
Средно хората в Африка на юг от Сахара са наследили 0,096% до 0,46% от тяхната ДНК от древно кръстосване между техните човешки предци и неандерталци, установяват изследователите. Африканците са наследили повече ДНК от неандерталците: около 0,73% до 1,3%.
Използвайки нов модел, изследователи от Калифорнийския университет в Санта Круз изследват всяко петно от ДНК в геномите на 279 души. Екипът събира резултатите от тези отделни геноми в колективната картина на човешкия геном. За всяко място екипът определя дали ДНК идва от Денисовия човек, от Неандерталеца или е наследена от общ прародител на хората и той е отдавна изгубен роднина.
Въпреки че всеки човек може да носи около 1% неандерталска ДНК, „ако погледнете няколкостотин души, те често няма да имат своята част от неандерталската ДНК на едно и също място“, казва Кели Харис, популационен генетик от университета във Вашингтон в Сиатъл.
Около 50% от колективния геном е в региони, където един или повече хора са наследили ДНК от неандерталци или денисовци, откриха изследователите. Повечето от останалата част от генома са предадени от най-новия общ прародител на хората и техните изчезнали братовчеди.
Екипът потърси региони, където всички хора имат специфични за човека промени в ДНК, каквито други видове нямат. Това води до оценката на уникалната човешка ДНК от 1,5% до 7% от генома. Констатацията подчертава доколко кръстосването с други видове хоминиди е повлияло на човешкия геном, казва съавторът Натан Шефер, изчислителен биолог, който сега е в Калифорнийския университет, Сан Франциско.
Изследователите потвърдиха предишни открития от други групи, че хората са се смесвали с неандерталци и денисовци, но също и с други изчезнали, неизвестни хоминиди.
Не е известно дали тези мистериозни предци са групите, които включват Dragon Man или Nesher Ramla Homo, които може да са по-близки роднини на хората от неандерталците. И смесването вероятно се е случвало многократно между различни групи хора и хоминиди, установява екипът на Шефер. Те стигат до извода, че промените, които правят уникалната човешка ДНК отличителна, са възникнали в няколко еволюционни изблика, вероятно преди около 600 000 години и отново преди около 200 000 години. Преди около 600 000 години е приблизително времето, когато хората и неандерталците са формирали свои собствени клони от родословното дърво на хоминидите.
