Няма съмнение, че Вселената е удивителна сама по себе си. Просто погледнете навън и ще видите всякаква странна, самовъзпроизвеждаща се флора и фауна, пълзяща по синя топка от полуразтопена скала, покрита с тънка, твърда обвивка и с прозрачен слой от газове. И все пак нашата собствена планета Земя представлява микроскопична част от особените явления, които могат да бъдат намерени в целия Космос и всеки ден астрономите подготвят нови изненади. Тук ще видим някои от най-странните обекти в Космоса.
Мистериозни радиосигнали
От 2007 г. изследователите получават свръхсилни, ултраярки радиосигнали с продължителност само няколко милисекунди. Тези загадъчни проблясъци са наречени бързи радио изблици (FRB) и изглежда че идват от милиарди светлинни години.Наскоро учените успяха да заснемат повтарящ се FRB, който „мига“ шест пъти поред. Това е вторият подобен сигнал, виждан някога, и се надяват,че той може да им помогне да разгадаят тази загадка.
Ядрена паста
Най-здравото вещество във Вселената се образува от остатъците от мъртва звезда. Според симулациите протоните и неутроните в сгърчената обвивка на звездата могат да бъдат подложени на безумно гравитационно налягане, което ги изстисква в подобни на езици плетеници от материя, която е толкова яка, че за да я разбиеш, ще трябва да се приложи сила, 10 милиарда пъти по-голяма от тая, нужна за разбиване на стоманата.
Хаумея има пръстени
Планетата джудже Хаумея, която обикаля в пояса на Кайпер отвъд Нептун, е твърде необичайна. Има странна удължена форма, две луни и ден, който трае само 4 часа, което го прави най-бързо въртящият се голям обект в Слънчевата система. Но през 2017 г. Хаумея става още по-интересна, когато астрономите я наблюдават как преминава пред звезда и забелязват, че около нея обикалят изключително тънки пръстени, вероятно резултат от мощен сблъсък някъде в далечното минало.
Луна с луна
Какво по-хубаво от луна? Луна, обикаляща около луна, която интернет нарече Лунна Луна. Известна е също като Сублуна, Бабуна. Лунните луни все още са само теоретични обекти, но последните изчисления показват, че няма нищо невъзможно за тяхното формиране. Може би един ден астрономите ще могат да ги видят наистина.
Галактика без тъмна материя?
Сама по себе си Тъмната материя е едно от най-удивителните открития. Тя се състои от неизвестно вещество, съставляващо 85 процента от цялата материя във Вселената. Но изследователите са сигурни поне в едно: тъмната материя е навсякъде. Така че членовете на на един научен екип не могли да повярват, когато откриват една странна Галактика през март 2018 г. Тя, изглежда, не съдържа почти никаква тъмна материя. Откритието парадоксално подкрепя алтернативна теория, според която Тъмната материя изобщо не съществува. С което повечето учени не биха се съгласили.
Най-странната звезда
Когато астрономът Табета Бояджиян от Държавния университет в Луизиана и нейните колеги за първи път виждат звездата, известна като KIC 846285, те са обезсърчени от невъзможността да обяснят явлението. Кръщават я „Таби звезда“. Обектът на неравни интервали се потапя в ярка светлина и за нециклични интервали от време. Учените опитват различни предположения, включително възможността за извънземна мегаструктура. Други изследователи смятат, че не са извънземни, а нещо друго. Да, ама какво?
Електрическият Хиперион
Титлата за най-странната луна в Слънчевата система може да отиде при много небесни обекти – прекалено вулканичният Йо на Юпитер, изхвърлящият гейзер Тритон на Нептун. Но един от най-странните очевидно е луната на Сатурн – Хиперион, подобен на пемза неправилна скала, осеяна с множество кратери. Космическият кораб „Касини“ на НАСА, който посети системата Сатурн между 2004 и 2017 г., също установи, че Хиперион е бил зареден с „частици“ от статично електричество, изтичащо в космоса.
Важното неутрино
Единственото високоенергийно неутрино, което удря Земята на 22 септември 2017 г., само по себе си не е толкова необичайно. Физиците от обсерваторията за неутрино IceCube в Антарктида виждат неутрино с подобни енергийни нива поне веднъж месечно. Но това е специално, защото първо пристига с достатъчно информация за произхода си, за да могат астрономите да насочат телескопите в посоката, от която идва. И разбират, че то е тръгнало към Земята преди 4 милиарда години от пламтящ блазар, свръхмасивна черна дупка в центъра на Галактика, поглъщаща околния материал.
Живата фосилна Галактика
DGSAT1 е свръхдифузна галактика, което означава, че е голяма колкото нашия Млечен път, но звездите й са разпръснати толкова много, че е почти невидима. Но когато учените виждат призрачния DGSAT1 през 2016 г., забелязват, че той е съвсем сам, за разлика от други подобни, които обикновено се намират в клъстери. Характеристиките му подсказват, че слабият обект е образуван по време на съвсем различна епоха на Вселената, само преди 1 милиард години след Големия взрив, което прави DGSAT1 живо изкопаемо.
Източник:Live Science
