Асоциално за социалното в творческия свят на Люба Томова

Художествена Галерия „Петко Чурчулиев” в Димитровград подрежда изложба на художничката Люба Томова. Експозицията ще се открие на 8 юли от 18 ч., а мотото, под което са събрани плакатните разработки на авторката, е „Асоциално за социалното“.
Люба Томова е родена в София през 1975 г. Завършила e Националната художествена академия, специалност „Плакат“. Работи в областта на плаката и приложната графика, съосновател на студио за графичен дизайн Poster House.
Постери на Шекспирови пиеси, както и на други известни творби, като „Полет над кукувиче гнездо“, ще ни покажат погледа на авторката върху общовалидни социални теми, актуални и днес. Ето какво споделя за изложбата гл. ас. д-р НЕНКО АТАНАСОВ от Катедра „Плакат и визуална комуникация“ към НХА:
„Представената колекция на Люба Томова е създадена на един дъх. Всеки един плакат е импулсивен, изстрадан и личен. В него са кодирани авторската ангажираност, позиция и послание по обществените теми и проблеми, които той изследва. Работите са свободни и необременени от комерсиалното „менгеме“ на възложителя, като са вдъхновени единствено от персоналния мироглед, емоцията и универсалността на внушението, което отправят.
Люба Томова има какво да каже със своите плакати. Изрича го с категорични и силно въздействащи образи, извеждащи общочовешки идеи, които на моменти са брутално натуралистични, провокиращи и откровени.
Озаглавен „Асоциално за социалното“, проектът представя развитието на Люба като автор и плакатист неподвластен на визуални моди и дизайнерски тенденции. В това откровено приканване към размисъл и диалог е силата на нейните плакати, способни да ни мотивират и подтикнат към съзидание и мечтаене.“
Димитър Трайчев от СТАЛКЕР График дизайн студио пък изтъква, че Люба Томова няма нужда от театрални премиери. „Тя създава събитието. Постановката е нейна, без значение дали работи с прашасали аксесоари от битаците, или води тежка битка с умъртвената природа. Люба Томова фокусира своята бръснеща реакция към псевдоизбора на бинарния живот — вземи/дай. Сега. Не познавам мениджър в сферата на културата, който би рискувал да подкрепи подобен подход, без да подпише пазарната си смъртна присъда.
Потребителят не желае да си задава въпроси. Затова Люба Томова превръща подгряващия театрален диалог, пълен с уж познати клишета, в епичен финален монолог от антична трагедия.
Някои биха го нарочили за чисто изкуство. За мен това е най-чиста проба дизайн, който е готов да понесе цялата социална отговорност и несподелимата болка, която носи истината.“