Открит е най-старият известен щам на причиняващата чума бактерия Yersinia pestis, която живее в костите и зъбите на човек, погребан преди хиляди години на територията на днешна Латвия.
Генетичният анализ предполага, че щамът Y. pestis, който е заразил мъжа, се е появил преди около 7100 години, съобщават изследователите в Cell Reports. Предишният рекордьор е открит в 5000-годишен скандинавски масов гроб, свързан с възможна епидемия от чума. Костите на латвийския мъж също са на възраст около 5000 години, но сравнението на ДНК предполага, че той се е заразил с по-малко вирулентен щам, появил се 1000 години по-рано в историята на Y. pestis, отколкото този, открит на скандинавска територия.
Бактериалната ДНК също предполага, че жертвата на древната чума не е развила пустули и най-вероятно не е заразила семейството си. На щама липсва генът за бързо предаване от бълха на човек, който се е развил преди около 3800 години и е предизвикал по-късно епидемии от бубонна чума, казва Бен Краузе-Киора, археолог и биохимик от университета Кил в Германия.
Вероятно този ранен щам на чума да се е предал на хората чрез изолирани срещи, като например ухапване от гризачи, е заключението на изследователите. Мъжът е бил внимателно погребан и екипът не е открил масови гробове или инфекция с Y. pestis в ДНК на други лица, което предполага, че хората в района не са били изправени пред епидемия. Без антибиотици мъжът вероятно се е поддал на инфекцията си.
Въпреки че този Y. pestis е най-старият щам, откриван някога, той в крайна сметка изчезва, заменен от други, по-вирулентни версии – общата съдба в еволюционната история както на бактериите, така и на вирусите. По-късно щамовете на Y. pestis може да са били по-заразни, но изолирани срещи като тази могат да помогнат на учените да разберат ранната история на чумата.
„Може би това са били наистина единични и по-леки събития в началото, после са ставали все по-тежки, преди да са станат наистина драматични в Средновековието“, казват учените.
