20.3 C
София
събота, 1 октомври 2022 г.

Иманяри и трафиканти:  Мистерии, трагикомични  случки и странни съвпадения 3 

Странните метаморфози на иманярския бизнес

След смъртта на Людмила екипът се обръща към вицепремиера на страната Стамен Стаменов, който знае за важността на очакваното откритие и обещава помощ. Точно тогава умира и той. За кратък период скоропостижно си отиват още няколко души, свързани с издирването на мистериозния саркофаг.

Людмила Живкова е запалена по езотериката, врачки и всякакви фантасмагории, които услужливо и подхвърлят като достоверна информация заинтересовани лица. Носеха се легенди за „царската щерка“, която щяла да постави България на световната карта като територията, откъдето е тръгнала не само цивилизацията, но е и озарена свише от извънземен разум. Разправяше се, че след двойната катастрофа, когато в нейния автомобил се врязва ЗИЛ, тя е „сменила чипа“, както биха се изразили днешните българи и е била податлива за манипулации. Какво по-лесно от това да внушаваш на първата дама в България всякакви небивалици с цел изгода.

По описание на участниците в „проекта“, който Людмила страстно прегръща, става дума за най-невероятни идеи – да се открие някакъв саркофаг и да се разшифрова информация за произхода на човечеството; гроб на извънземно и свитък с неразгадаема писменост;  гробница на египетската богиня котка Бастет – богиня на Луната и обща прамайка на всички човеци. Това създава мистичния ореол и легендата за странния предмет, заровен и скрит в Странджа, информацията за който уж идвал от снимки на американски, съветски и британски сателити.

1981 г. е странна и много особена година за България. На 22 февруари 1981 г. мощен взрив избухва в сградата на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен и унищожава почти напълно офисите на руската, чехословашката и грузинската редакция.

На 13 май същата година турският терорист Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел Втори на площад „Свети Петър” в Рим, а оттам се разгаря „българската следа” в атентата срещу папата.

На 21 юли същата година полският президент Лех Валенса подписва историческото си споразумение с полското правителство.

На същия ден – 21 юли 1981 г. в София на 39 г. умира Людмила Живкова, председател на Комитета за култура и дъщеря на първия човек в партията и държавата Тодор Живков.

Ето в тази обстановка през същата тази 1981 г. започва строго секретното дело срещу хората от „Културно наследство”, известни като кръга „Людмила Живкова”. Въпреки че има присъди през 1982 г., през 1990 г. те излизат на свобода, след което делото е подновено и финалният акт по него – постановление за прекратяване по давност на военна прокуратура, носи дата 16 юли 2003 г. Делото се е проточило на практика цели 22 години.

Малко след като Людмила Живкова забелязва мащабната иманярска дейност на партийни величия под прикритието на тайните служби и армията и решава да сложи ред в тази дейност в полза на държавата, прави впечатление и едно странно съвпадение: на 2 ноември 1973 г. тя е тежко ранена в автомобилна катастрофа, а на път за болницата й се случва още една катастрофа. Няколко дни е в кома, а камионът ЗИЛ, причинил катастрофата, изчезва безследно и досега липсва всякаква информация за него.

Още едно странно съвпадение сочи, че това се случва само месец, след като на 3 октомври 1973 г. на път за летище София също такъв ЗИЛ се врязва странично в черния правителствен автомобил „Чайка”, в който пътува секретарят на Италианската комунистическа партия Енрико Берлингуер, току-що пристигнал на официално посещение в България. И досега се спори дали е обикновена катастрофа или атентат.

От средата на 70-те години Людмила Живкова, когато оглавява Комитета за култура, започва да се обгражда със свои протежета. Докато е на специализация в Лондон, се сближава с Кръстю Мутафчиев, завеждащ финансово-административната служба при посолството ни от 1966 до 1978 г. с 3-годишно прекъсване, по-късно – един от шефовете в „Културно наследство”. След завръщането му от Лондон в България, в края на 1978 г., Мутафчиев е назначен за главен специалист в отдел „Кадри” на МВнР, а от септември 1979 г. му е възложено да ръководи група служители на „Културно наследство”.

Докато мандатът му тече обаче, на 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в Лондон е убит писателят Георги Марков с така наречения „български чадър”. Скоро след това Скотланд Ярд започва да работи по версията за „българския чадър”. Предполага се, че информацията за това е изтекла към британските служби от агент на българското разузнаване.

Каналите за трафик на антики на Държавна сигурност обаче след 1989 г. са приватизирани в частна полза точно по същата схема, както и каналите за скрития транзит – тоест за контрабандата на оръжие, наркотици, злато, сребро и всякакви акцизни стоки.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html