Христо Стоянов: Трифонов няма какво да каже, но го прави с апломб и високомерно

Лошото е, че и двете са прилепчиви. Особено в страна, в която единственият критерий за работа е мотиката и лопатата, а не интелектът. Някак си неусетно Слави стигна възрастта на Лили Иванова преди тридесет години, когато започна да я взима на подбив за… нейната възраст. Начинът му на държане е на вдетинен старец, който иска да покаже колко е запазил млад дух, но децата го взимат за посмешище.

Разликата между Лили Иванова и него обаче е, че тя продължава да прави това, което може. А той винаги е правил това, което не може – нито виртуално умение с виолата, нито виртуално умение във вокала, нито виртуално умение в естетиката, нито виртуално умение на шоумен, откраднал едно към едно „Как ще ги стигнем американците“ на Тодор Колев. Единственото нещо, което не е пробвал (публично поне), е операта. Но то е, защото няма пари.

С просташкото си остроумие, каквото е нивото на сценаристите, само доказва, че може да цитира това, което му напишат. Но не може да напише това, което е казал. Изумително е как увлече толкова хора. Всъщност той не ги увлече, той ги създаде. След него тръгнаха неговите деца на чалгата… Поколението на показността и силикона. Поколението, чиято ценностна система е затворено в ламарините на „едно ферари с цвят червен“…

Само не знам дали един ден след вчера те са същите. Дали не са прозрели, че пред тях е била една марионетка, подкрепяна от своите бодигардове. И движена от хората с пари. От низкото ниво на медиите – не на всички, разбира се. Но Слави Трифонов е продукт на слабата образователна система, компенсирана от още по-слаба журналистика.

Един от отговорите на интелигентно момче на въпроса „Защо“, Слави Трифонов отговори: „Защото завършва на „О“… Да. Това е отговорът на продукта Слави Трифонов. Защото той не е той, той е медиен продукт. Лошото в случая е, че каквито са ни медиите, такъв е и той…