Новият български сериал „Порталът“, който върви по БНТ и ни разхожда във времето, припомня за легендарния клуб „Яйцето“ в Софийския университет. Голяма част от действието в лентата се развива именно там и връща спомените за старата слава на това култово място, което преди 10 ноември и веднага след това е сред най-известните заведения в столицата. Някои по-млади хора дори си мислят, че то едва ли не е връстник на алма-матер. По-старите студенти в университета обаче си спомнят времето, когато „Яйцето“ е обикновен физкултурен салон. В часовете по физическо там се играеше баскетбол, волейбол и хандбал. Няма кабинки за преобличане, няма и душове – счита се, че това са глезотии. Публиката се строява покрай страничните линии на терена, тъй като няма столове, нито седалки. Но има много настроение – в баскетболния отбор на СУ играят известни по това време състезатели, някои от които са и в националния отбор.
Чак през 1988 г. „Яйцето“ става ресторант. Средствата за проектирането му са дадени по случай 100-годишния юбилей на университета. Архитектът преобразява спортната зала в място за хранене – с красиви овални сводове и овален таван. Именно изящните елипси дават и името на мястото. За нула време „Яйцето“ се прочува сред тогавашната интелигенция и бохемата на София. Цените на напитките са народни, а в началото мезета почти няма – кухнята се появява по-късно.
През 1988-89 г. „Яйцето“ се превръща в свърталище на дисиденти и демократи.
Именно тук се излюпва демокрацията,
която завладява улиците на България. Първоначално идват отделни дисиденти, след това постепенно интелигенцията се сплотява срещу режима. Цялата партийна организация на Университета започва да изразява несъгласие с това, което се случва. Оформят се и лагери, но и досега политически опоненти от онези години си спомнят тогавашните времена с възторг. Карето недоволни учени, въстанали срещу перестройката и икономическото развитие на България в края на 80-те се оформя от професорите и членове на БКП – Николай Василев, Неделчо Белев и Васил Иванов, както и от акад. Никола Попов.
„Някъде към 11 часа на 10 ноември ми се обади съпругата ми, която разбрала от шефа на печатницата, че Тодор Живков е свален. После срещнала и Желев, казала и на него, а той веднага тръгнал към университета. Аз също се вдигнах към университета, а там вече жужеше из коридорите. Събрахме се няколко души, чудехме се какво да правим, после дойде официалната новина. И вечерта в „Яйцето“ имаше голям купон. Беше много шумно, всички викаха, а най-шумна беше масата на „Научния комунизъм“ – те бяха най-радостни от събитието“, спомня си един от основателите на СДС и бивш вицепремиер Димитър Луджев.
На 10 ноември Университетът жужи като кошер. В „Яйцето“ всички маси за заети, има и правостоящи. Идват и студенти от Швеция, дошли на специализация в Университета. На стъпалата стоят младите тогава историци Драгомир Драганов и Искра Баева. Към 8-9 часа от една маса подемат „Многая лета“. Драго и Искра шумно възразяват – „рано е да пеете „Многая лета“ на Петър Младенов“. Отговорът е „Многая лета“ е за България“.
„Яйцето“ още помни третомартенските сбирки на президента Желев, роден на националния празник на България. След празненствата по този повод
Желю събира голяма компания в „Яйцето“
да черпи за рождения си ден. Това продължава и след като напуска „Дондуков“ 2.
Покойният професор историк Драгомир Драганов нарича „Яйцето“ ковачница на революционни кадри. „По едно време в „Яйцето“ бяхме отворили кантора за даване на акъл как да се създават партии“, казва Драго. Тогава партии никнеха като гъби след дъжд.
Един от големите двигатели, довели до промените през 1989 г., е Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, учреден в 65-а аудитория на Софийския университет и полят веднага след това в „Яйцето“. Негово емблематично лице е Желю Желев. В Клуба влизат още противници на тоталитарната система като Искра Панова, Евгения Иванова, Антонина Желязкова, Георги Мишев, Марко Ганчев, Радой Ралин, Петко Симеонов, Невена Стефанова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, проф. Николай Василев, Христо Радевски, акад. Кирил Василев, кинорежисьорът Дучо Мундров, изявеният български физико-химик Алексей Шелудко.
Тази компания и други техни привърженици редовно замръкват в „Яйцето“, бистрейки идеите си за нова България. През 2009 г. част от членовете на кръга, наричан от мнозина „бащите на демокрацията“, прави мемориална сбирка в още работещия тогава ресторант – по случай 20-годишнината от 10 ноември 1989.
Проф. Николай Василев е една от емблемите на „Яйцето“. Той си има маса „резерве“ и е в клуба дори когато става вицепремиер и министър на образованието в правителството на СДС през 1991-92 г. На тази маса професорът дава интервюта с неизменните цигари „Родопи“ пред себе си, винаги черпи журналистите и разказва различни истории.
Според проф. Василев, който си отива от този свят преди 7 години,
„Яйцето“ е соцвариантът на Ботевата механа:
„Открояваха се компактните групи на философите (философстващи, естествено, за мрачното настояще и необходимостта от бъдещото му просветляване), историците (фенове едновременно на покровителствалата ги Людмила и изостреното чувство за историческата й преходност), юристите (волно пиещи и неволно озъртащи се да не ги спипа отнякъде „Гьобелс“, т.е. Ярослав Радев, член на ЦК на БКП и зам.-председател на Държавния съвет на НРБ). Намираха се и физици, както и прогресивни външни лица – кинаджии, писатели, художници плюс философи от закрития Философски институт и социолози от още незакрития Социологически институт.“
Според Петко Симеонов, също един от основателите на СДС, „Яйцето“ е първообраз на Фейсбук, но там хората се срещат реално, а не виртуално.
Днес заведението, събирало маса до маса първокурсници с някои от най-просветените умове на България, пустее. Мястото е превърнато в склад. Причината е, че няма нито един наемател, готов да даде нов живот на емблематичното „Яйце“, което според бившия ректор проф. Боян Биолчев е „ковачница на последната българска история“.
