Лорънс Питър, Би Би Си
Дрънкане на оръжия или подготовка за война? От средата на март има много предупреждения от страна на Украйна и западните правителства, че Русия събира войски в анексирания Крим и около зоната на конфликта в източната част на Украйна.
Намеренията на Русия далеч не са ясни. Много от сведенията се появиха в Twitter, като например туитовете на разузнавателен анализатор за ракети с малък обсег на действие „Искандер“. Кремъл не дава подробности за частите, които дислоцира към Украйна. Говорителят на президента Владимир Путин Дмитрий Песков заяви, че преместването на войски през руска територия е „вътрешна работа“, която не би трябвало да засяга никого. Някои от войските, включително части в Крим, са били на учения. Но Песков също обвини Украйна в организиране на „провокации“. Източници от украинското разузнаване казаха пред Би Би Си, че допълнителните сили на Москва възлизат на 16 батальонни тактически групи, което прави до 14 000 войници. Общо, според украинското ръководство, Русия сега има около 40 000 бойци на източната граница и около 40 000 – в Крим.
И така, дали това е инвазивна сила?
Може да бъде, но анализатори казват, че голямо нахлуване е малко вероятно. Проникването е по-изпитан и доверен метод в Русия. Руските специални части без отличителни знаци – с прякор „малки зелени човечета“ – превзеха Крим през 2014 година. Украйна, НАТО и западните правителства твърдят, че Русия също така има редовни части и тежки оръжия в контролираната от сепаратистите източна Украйна. Кремъл отрича и нарича всички руски войски там „доброволци“.
Защо Русия воюва с Украйна?
След краха на комунизма през 1991 г. руските войски се намесиха в конфликти в няколко области на бившия Съветски съюз, особено в Чечня и други части на Кавказ. През април 2014 г., непосредствено след анексирането на Крим от Москва, проруските сепаратисти завзеха голяма част от Донецка и Луганска област в източна Украйна. По-рано, месеци на прозападни демонстрации в столицата на Украйна Киев доведоха до свалянето на президента Виктор Янукович. Известна като Донбас, зоната на конфликта е населена основно с рускоговорящи и сега много от жителите й имат руски паспорти. Позицията на президента Путин е, че Москва ще защитава руските граждани в чужбина, ако се види, че са изложени на риск.
Сега руско-украинските отношения със сигурност са враждебни, но това не е истинска война. На фронтовата линия в Донбас има спорадични сблъсъци. Използването от Русия на специални сили на ГРУ, кибервойната и пропагандата в този и в други конфликти е известно като „хибридна война“ – не гореща война, но не и замразен конфликт. Специален доклад на САЩ за Конгреса миналата година подчерта ролята на спецчастите на ГРУ. Повече от 13 000 души са загинали в конфликта.
Защо Русия отново заплашва Украйна?
Руско-украински анализатори отбелязват няколко фактора, които изострят напрежението. През февруари президентът на Украйна Владимир Зеленски наложи санкции на Виктор Медведчук, мощен украински олигарх и приятел на президента Путин. Украйна също забрани излъчванията на три проруски телевизии. Мирната сделка в Минск, договорена през 2015 г., далеч не е изпълнена. Например все още няма договорености за независимо наблюдавани избори в сепаратистките региони. В предишни конфликти в това, което тя нарича „близка чужбина“, Русия изпрати войски като „миротворци“, които в крайна сметка останаха. Това се случи например в Молдова и в Южна Осетия, може да се случи отново и в Украйна. Някои спекулират, че Путин иска да изпита американския президент Джо Байдън, който е заел по-твърда позиция по отношение на Русия, отколкото предшественикът му Доналд Тръмп.
Путин е изправен пред парламентарни избори през септември. Така че Кремъл, „защитавайки“ разгромените руснаци в Украйна, може да се справи добре с много избиратели. Навални също може да бъде маргинализиран, ако Кремъл засили патриотичния плам спрямо Украйна. Тя не е защитена от НАТО, защото не е член на алианса. Но НАТО има тесни връзки с Киев, който получи западни оръжия, включително американски противотанкови ракети. Така че Русия знае, че рискува да провокира по-голяма западна военна помощ за Украйна. Президентът Зеленски призова НАТО да ускори членството на страната му, но конфликтът затруднява това да се случи.
