Сп. „Експрес“
Новото руско земеделие се промени толкова много през последните години, че страната, нетен вносител от десетилетия, се превърна в най-големия износител на зърнени култури в света, изпреварвайки съседката си и съперник Украйна през 2017 г. Пшеница, царевица, ечемик, елда, но също и свинско, птиче и млечни продукти – руската хранителна индустрия преживява истински златен век. Как тази страна, чието земеделие претърпя пълен крах през ХХ век,от принудителната колективизация през 30-те години, през съветската неспособност до хаоса от 90-те години, успя в този подвиг?
Повратният момент е през 2014 г.
В отговор на финансовите и политическите санкции, приети от Европейския съюз и САЩ след анексирането на Крим, Владимир Путин въвежда строго ембарго върху всички хранителни продукти от Европа. Плодове, зеленчуци, млечни продукти, месо, зърнени храни … изчезват за една нощ от руските магазини. Мярката е предназначена не само да навреди на европейските фермери, лишени от важен пазар,тя също така дава решаващ тласък на местните производители. „От самото начало тези контрасанкции бяха замислени като инструмент за геополитическа борба и като възможност за руските производители, казва Михаил Макаров, търговски представител на Русия във Франция, и това се случи“.
Една година след ембаргото Русия вече е 87% самодостатъчна в производството на месо, като за пет години то се е увеличило с 30%. В допълнение към изключването на почти цялата чуждестранна конкуренция с един замах, руското правителство инвестира и титанични средства в развитието и модернизацията на националното земеделие. Само за 2021 година Русия планира да инвестира над 77 милиарда рубли (857 милиона евро) в държавната си програма за развитие на селското стопанство под формата на преференциални заеми, данъчни кредити и субсидии. Той също така подпомага износа, като субсидиите са специално насочени към логистиката.
Огромни агрохолдинги
Ефектът от тази помощ се умножава по структурата на руския селскостопански пазар, организиран около агрохолдинги, гигантски компании, експлоатиращи стотици хиляди хектари. „Повече от 50% от руската земеделска земя се експлоатира от тези стопанства“, уточнява Олга Головкина, специалист по руския селскостопански пазар и търговски директор на Дома на френските предприемачи. Те обработват между 100 000 и 600 000 хектара. Специализиращите се в производството на мляко имат стада до 50 000 глави!
След като похарчиха много пари за обновяването на механичния парк и за качествени семена, тези агрохолдинги сега се обръщат към нови технологии, с огромен апетит и средства. Автономни комбайни (Русия отпразнува първата си „роботска реколта“ миналата есен), наблюдение на полета и стада чрез дронове и спътник, все по-широко използване на свързани сензори… И тук също държавата играе водеща роля. През 2019 г. програма, наречена „Дигитално земеделие“, подкрепи модернизацията на сектора и финансира до 50% от разходите за тези технологии.
Технологиите са от чужбина
Въпреки това, „при 90% става въпрос за чужди технологии, европейски или американски“, обяснява Олга Головкина. Все още в зародиш в Русия, иновациите от този тип всъщност не са засегнати от ембаргото върху чуждестранни селскостопански продукти. Нещо повече, има чуждестранни селскостопански хранителни продукти, произведени директно в Русия. Например марката Bonduelle, която произвежда плодове и зеленчуци в плодородните земи на Кубан; Danone и Lactalis, чиито млечни продукти, произведени сега в Русия, се завръщат в руските супермаркети, или специализирани компании като Geosys, която предлага сателитно проследяване на земеделските култури.
