Шарл АКЕ, сп. „Експрес“
Линии от бронирани превозни средства, балети с хеликоптери и влакове, превозващи танкове… През последните дни движенията на руските войски се засилиха на украинската граница, в Крим и в районите на Краснодар и Ростов, свидетелстват многото публикувани снимки и видеоклипове в социалните мрежи.
На 2 април Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) регистрира 225 нарушения на режима на прекратяване на огъня, докато четирима украински войници бяха убити на 26 март в боеве – най-смъртоносните от началото на годината.
Спешна среща в НАТО
Напрежението между Киев и Москва нараства. И докато говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 1 април, че тези маневри, далеч от това да представляват заплаха, са насочени към „осигуряване на сигурността на Москва“, на Запад случаят се смята за достатъчно сериозен, за да провокира същия ден спешно заседание в НАТО. В същото време министърът на отбраната на САЩ увери украинския си колега Андрий Таран в „непоклатимата подкрепа“ на САЩ.
Близо 4000 руски войници са разположени на границата с Украйна, според New York Times, която уточнява, че европейското командване на американската армия е повишило нивото си на готовност до най-високо ниво.
Какво иска Владимир Путин?
Въпросът разделя западните канцеларии, толкова, колкото щабовете. Най-вероятната хипотеза би бил опитът на руския президент да окаже натиск върху Запада, тъй като преговорите за конфликта в Донбас, който отне 13 000 души от 2014 г. насам, спряха. „Това не е първият път, в който Путин се държи по този начин“, дешифрира политологът Владимир Фесенко. „Повишаването на военния натиск отразява негодуванието му по отношение на украинската непримиримост в мирния процес. Путин иска да разреши този конфликт с негови единствени условия, които се състоят в получаване на автономия за сепаратистките провинции Луганск и Донецк. Движенията на войските са и средство за проверка на реакцията на Запада, особено на новата администрация на Байдън, в случай на ескалация на конфликта. При всички случаи ситуацията е много сериозна.“
Заплаха в Азовско море
Не може да се изключи военният вариант. Най-голямата заплаха виси над южна Украйна, в крайбрежната ивица между полуостров Крим и руската граница. Владимир Путин може да се изкуши да „направи кръстовище“ между тези две територии, като сложи ръка на стратегическото пристанище Мариупол и като изключи украинците от Азовско море.
В Москва някои публично предизвикват подобен сценарий. „Жителите на Донбас искат да бъдат част от нашето велико и щедро Отечество. Ние сме длъжни да им осигурим това. Майко Русия, върнете Донбас у дома“, заяви на 28 януари Маргарита Симонян по телевизия РТ, близка до Путин.
Съвсем неотдавна, на 20 и 21 март, ръководителят на Кремъл прекара уикенда в сибирската тайга със своя министър на отбраната Сергей Шойгу. „Те не се видяха да пият бира и да се разхождат в гората“, подхвърли Джеймс Шер, изследовател в Международния център за отбрана и сигурност на Естония. Вместо широкомащабна офанзива, този военен експерт си представя по-скоро разполагане на руски „миротворци“ по демаркационната линия, тоест в териториите, окупирани от сепаратистите. „За руснаците този вариант би имал достойнството да запази съществуващите териториални договорености и да позволи възобновяване на военните операции по всяко време“.
За бившия украински президент Петро Порошенко Путин има съвсем различен дневен ред: „Вижте как се увеличиха опасенията от пандемия и как вниманието на света е насочено към ваксинацията, а не към руската заплаха“, казва той за „Екпрес“. Погледнете също как руската дипломация „на ваксината“ променя мнението към Русия! Путин не е избрал този момент случайно… „. Според Порошенко неговата цел е да тласка Украйна да капитулира, за да прекъсне действието на санкциите. Той иска да принуди украинското правителство да започне диалог с лидерите на Донбас. По този начин Русия не би се възприемала повече като участник в конфликта, а като посредник.
Докато Москва смята, че признаването на „специалния статут“ на Донбас е предпоставка за всяко мирно споразумение, Киев, който би искал да си върне контрола над официалната си граница с Русия вярва, че нищо няма да се случи, докато е така. Изправени пред това блокиране, европейците не остават безучастни. Франция и Германия водят трудни преговори зад кулисите. Но надеждата Владимир Путин и неговият украински колега Владимир Зеленски да се съберат около една маса – и дори чрез видеоконференция – е слаба.
Следователно вероятността от връщане към конфликт с „нисък интензитет“, какъвто е случаят от няколко години, е висока. Но може би Джо Байдън, който проследи много внимателно този конфликт, когато беше вицепрезидент, има ли таен план в портфейла си…
