През 1894 година Британската империя установява протекторат над Уганда, а три години по-късно британците откриват странно кожно заболяване, което се разпространява само сред местното население. Характерно е с големи рани върху кожата на човек. Тези язви били нетипични за времето си, поразявали не само кожата, но и костите, като крайният резултат бил пълно обездвижване. Колонизаторите не обърнали внимание на болестта, обяснявайки я с бедността и липсата на каквато и да е медицинска помощ в Уганда, както и във всяка африканска държава в края на XIX век.
През април 2020, по време на пика на пандемията от коронавирус, австралиец се обърнал за помощ в болница в Мелбърн. Той искал да му се направи изследване, което да установи откъде се е появила язва на неговата длан. Лекарите му поставили диагноза „дерматит“, предписали му необходимото лечение, но резултат нямало. Язвата се увеличавала до степен да пробие дупка в дланта с размерите на топка за тенис на маса. Едва тогава лекарите разбрали истината – язва „Бурули“!
Това е хронично заболяване, което удря най-вече кожата, но и костите. Ако не се лекува, води до необратима деформация на кожата, изискваща хирургическа намеса. Също така са известни случаи на пълна загуба на подвижност на поразените крайници. Болестта започва с безобиден възел на ръцете, краката или лицето. Същността на заболяването е в това, че възелът се увеличава без никакви болки, които биха могли да предупредят човек за някакъв проблем. Язвата е предизвикана от микробактерия Mycobacterium ulcerans, която принадлежи към семейството на бактериите, които предизвикват проказа и туберкулоза. Освен че отделя токсини, които засягат костите и кожата, бактерията потиска и имунната система. Това е причината човешкият организъм да не се бори с нея. Тя се разпространява при високи температури, което обяснява и регистрираните случаи в Австралия и още 33 тропически страни.
Големият въпрос е как бактерията се предава на човека? Учените засега нямат еднозначен отговор, но повечето се обединяват около следната теза: На първо място от язвата страдат опосумите. Бактерията се размножава много активно в техните организми, в резултат на което се образуват милиони микроорганизми. След това бактерията попада в екскрементите на животното. Тук на сцената се появява друго животно – комарът. Именно той пренася язвата до кожата на човек, чрез ухапване.
В тази теория има една слаба страна – няма доказателства, че комарите пренасят болестта. Но има два неоспорими факта. В организмите на опосумите са открити бактериите. Пациентът от Мелбърн е бил дървосекач, който е работил в гора, пълна с такива животни.
Ваксина срещу язвата „Бурули“ не съществува. Лекарства също. Както и в случая с коронавируса, медицината се справя посредством антибиотици, които унищожават бактериите, в това число и тези от семейството Mycobacterium.
Язвата „Бурули“ е напълно непозната за света. На нея никой не й обръща внимание – международни организации, здравни власти, медицински университети. Въпреки това съществуват няколко изследвания на тази болест. След появата й в Уганда в края на XIX век, тя изчезва, за да се появи миналата година отново в Австралия. Всяка година в цял свят има регистрирани по 3000 случая средно. До 2010 година са били около 5000, но през миналото десетилетие рязко са намалели. До 2018 година, когато отново се забелязва ръст на заболелите. Причините за намаляването и последвалото увеличаване абсолютно не са ясни на учените. Властите в Австралия обаче са силно притеснени, защото в последните години случаите са се увеличи тройно. В щата Виктория, който е с тропически климат, тенденцията на нарастване започва от 2018 година и непрекъснато върви нагоре. Отделно, медиците не са наясно колко бързо се разпространява тази болест и някои вече предупреждават, че това може да е следващата пандемия.
