петък, 29 март 2024 г.

САЩ задушават враговете си с глад

Защо политики, които се оказаха толкова неефективни и неморални, са толкова трудни за отмяна? Защото изоставянето им ще изисква признаване на твърди истини.
Американски войски тръгват на бойна мисия
Питър Бейнарт, „Ню Йорк Таймс“
„Миналото отминава“, каза Джо Байдън през 2020 г. и обеща „да сложи край на вечните войни“. Той е прав. Но дефиницията му за война е твърде тясна. В продължение на десетилетия САЩ допълват ракетните удари и специалните операции с по-малко видим инструмент за принуда и смърт. Америка блокира по-слабите противници, като задушава търговията им с външния свят. Това е съвременният еквивалент на обсада на даден град и обричането му на глад.  Уонкс нарича това оръжие „вторични санкции“. По-точният термин би бил „обсада“.
Америка започна първата си обсада след Студената война през 1990 г., след като Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт. През следващите 13 години Ирак – който преди войната внасяше около 70 процента от храните и лекарствата си, се нуждаеше от одобрението на ООН, за да внася законно нещо. Твърдейки, че всичко, от цистерни с вода и зъболекарско оборудване до антибиотици може да има военна употреба, Вашингтон използва мускули, за да ограничи радикално доставките за Ирак. В книгата си „Невидима война“ професорът от университета в Лойола Джой Гордън отбелязва, че между 1996 и 2003 г. Ирак е внасял законно стоки годишно само за 204 долара на човек- половината от дохода на глава от населението на Хаити. След като подаде оставка в знак на протест срещу санкциите през 1998 г., хуманитарният координатор на ООН в Ирак, Денис Халидей предупреди: „Ние сме в процес на унищожаване на цялото общество“.ООН прекрати своята блокада на Ирак когато САЩ нахлуха там през 2003 г. Оттогава Вашингтон често твърди, че използва „целенасочени“ санкции, които ограничават продажбите на оръжие или засягат само определени длъжностни лица или компании, а не цялото население. И в някои случаи санкциите наистина са насочени. Но в случай на няколко избрани врагове – Иран, Венецуела, Северна Корея, Куба и Сирия – Съединените щати инициираха или засилиха обсадите, които допринасят за същия вид мизерия, като тази преживяна в Ирак. Оправданията за тези обсади са различни: ядрено разпространение, тероризъм, нарушения на правата на човека. Методът обаче е подобен: „вторични санкции“. Съединените щати не само поставят в черния списък индивиди, предприятия, държавни институции или дори цели сектори на икономиката на противника, но и заставят чуждестранните банки и корпорации да го направят – или в противен случай да им бъде забранено да правят бизнес със САЩ.

Наказанията за нарушаване на вторичните санкции на Америка могат да бъдат зашеметяващо строги. След като обвиниха френската банка BNP Paribas  в непостоянство при поддръжка на санкции, през 2014 г. принуди банката плати почти 9 млрд. долара глоби. На теория тези санкции – като ембаргото срещу Ирак през 90-те години – съдържат изключения за хуманитарни стоки. Но на практика, както Хюман Райтс Уотч подробно обяснява, освобождаванията често са мътни и тромави. За да се избегне противоречие с американското законодателство, много чуждестранни банки и фирми престават да търгуват с обсадени държави. През 2018 г. „Лос Анджелис Таймс“ съобщи, че една от най-големите сирийски държавни болници се бори да купи резервни части за своите ядрено-магнитни резонанс и скенери, тъй като, според доклад на ООН, „частните компании не желаят да прескачат препятствията, необходими, за да гарантират, че могат да сключват сделки със Сирия, без да бъдат обвинени в неволно нарушаване на американските и други санкции“. Миналата пролет, когато коронавирусът излезе извън контрол в Иран, сенатор Крис Мърфи от Кънектикът предупреди, че санкциите „затрудняват, ако не и правят невъзможно медицинските доставки да достигнат“ до тази страна. През 2019 г. калифорнийска благотворителна организация се оплака, че не може да изпраща инвалидни колички, патерици или бастуни до Северна Корея.

Обсадите на Америка може да са по-защитими, ако имаха разумен шанс за успех. Санкциите срещу Иран, които САЩ и Обединеното кралство наложиха по време на президентството на Барак Обама, навредиха на обикновените иранци. Но намерението им беше да убедят правителството на Иран да направи компромис по ядрената си програма, да не капитулира напълно или да се откаже от властта. И може би, те помогнаха за постигането на тази относително скромна цел.

Но нито една от днешните обсади на Америка не е свързана с реалистични цели. Въпреки усилията й, г-н Мадуро във Венецуела и президентът на Сирия Башар Асад днес имат по-силен контрол, отколкото когато САЩ наложиха най-суровите си санкции. След повече от десетилетие ескалиращи наказания, целящи да притиснат Северна Корея да се откаже от ядрените си оръжия, тази нация притежава цели 60 от тях. Иран е по-близо до бомбата, отколкото когато започна кампанията на „максимален натиск“ на администрацията на Тръмп.
Въпреки това, тази вечна война на Америка запазва значителна двупартийна подкрепа. Това е особено вярно в Конгреса, където политиците, които са загубили апетита си за разполагане на войски, виждат очевидно безплатен начин да сигнализират своята опозиция на репресивни и съпернически правителства и не ги интересува дали реалните разходи се поемат от страдащите хора, за които твърдят да подкрепя.
За чест на администрацията на Байдън сега се прави преглед дали санкциите „неправомерно възпрепятстват отговора на пандемията Ковид 19“. Но агонията, причинена от обсадата на Америка, не започна, когато вирусът удари, и няма да свърши, когато премине.

Г-н Байдън иска да се присъедини отново към иранската ядрена сделка, която би довела до отмяна на ядрените санкции срещу Техеран. Държавният секретар Антъни Блинкен обаче обеща, че многобройните ядрени санкции на Америка ще останат. Той нарече закона от 2019 г., който заплашва чуждестранни компании, извършващи бизнес в Сирия, със вторични санкции „много важен инструмент“. И редложи Съединените щати да „насочат по-ефективно“ санкциите срещу Венецуела, но въпреки това предполага, че обсадата на Северна Корея от Америка, която принуди множество международни благотворителни организации да напуснат страната, не е достатъчно трудна.

Защо политики, които се оказаха толкова неефективни и неморални, са толкова трудни за отмяна? Защото изоставянето им ще изисква признаване на твърди истини: Северна Корея няма да изостави ядрените си оръжия. Иран ще остане регионална сила. Г-н Асад, г-н Мадуро и комунистическото правителство в Хавана не отиват никъде. Американските лидери предпочитат да накажат и без това брутално население, отколкото да признаят пределите на американската мощ.

Но заблуждавайки се за степента на мощта на Америка, те я изчерпват. Основен източник на мощ на Америка е доларът, който служи като резервна валута за голяма част от земното кълбо. Това е така, защото много чуждестранни банки и фирми извършват международните си транзакции в долари и вторичните санкции на Америка ги плашат много. Но колкото повече Вашингтон държи долара, за да тормози неамериканци да участват в нашите обсади, толкова по-голям е стимулът им да намерят алтернатива на долара. Търсенето на заместител вече се ускорява. И колкото по-малко долари искат неамериканците, толкова по-трудно американците ще намерят да продължат да живеят над възможностите си. В идеалния случай Америка би спряла да обсажда по-слабите нации, защото ги наранява. За съжаление е малко вероятно да спрем, докато не ни нарани.

Заглавието е на редакцията
Превод: Михайлина Димитрова

 

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html