Румен БОЯДЖИЕВ*
Ако сега изведнъж стане 1970 година, около нас ще бъде следното: Шостакович, Хачатурян, Стравински, Карл Орф и дори Роберт Щолц ще са още живи. Същото важи за Владигеров, Пипков, Хаджиев, Големинов, Райчев и други български великани в класическата музика. Паша Христова може да бъде слушана на живо в зала България, както и Милчо Левиев, а разпродажбата на сезона на Софийска държавна филхармония е въпрос на чест и самохвалство за всеки купил си билет. В Миланската Скала започват първите разпродажби на билети за три години напред. Светът вече говори за Павароти.
Игор СтравинскиВсички любими рок-групи сега започват, а „Бийтълс“ разцепват чартовете по света. “Култура” е свещена дума, желязната завеса спомага за това, но и хората помнят войната и знаят какво е оглушителното мълчание на театрите, сцените и радио апаратите.
Клайбер, Бърнстейн, фон Караян, Вили Босковски дирижират Виенската Филхармония, интересът към музиката на Густав Малер тепърва се възражда. Джон Уилиямс е в началото на голямата си кариера и партньорството със Стивън Спилбърг, джазът е завзел света, навсякъде има красиви каталози на магнетофони и грамофони, калъфките на плочите се рисуват от художници на ръка .
На запис, ако сбъркаш или свириш фалшиво, връщат целия оркестър заради теб. Монтажите стават с бял скоч, който се лепи по лентата само на първо време и ако има пауза преди това, програми за поправка на фалшиво пеене и крясъци няма. Просто се преустановява звукозаписния тракт. За дълго. Музиката все още се пее, не се “говори”. Все още е модерно да се създават симфонични оркестри и музиката в ресторанта да е с жив барабанист, а не с пластмасова машина с педал. Пианата се настройват от акордьори с ключове, не с платки и копчета. Ламповите микрофони все още са евтини, защото не са Vintage.
Ален ДелонВсе още има кино, последният тласък ще държи до към края на 90-те. Последният. За красив мъж се приема Ален Делон, а не Бойко Борисов. Музиката в началото на всички филми все още звучи като грандиозна тържествена оркестрова увертюра или джазова пиеса за бигбенд.
Хората масово ходят на опера и оперета. Едни твърдят, че било заради “комонизама”. Други заради “капитализама”. Всъщност те ходят, защото обичат опера и оперета, а плоча на „Дойче Грамофон“ с жълтата емблема е невиждана гъзария и е повод за гостита с коняк, хубави цигари и сладкиши.
Още не сме се “снишили, за да поотмине бурята”. Брежнев е доволен от нас.
Песните и писането на музика все още струва пари, а диплома за музикант се взима трудно. Не само по политически причини, съществува можене и неможене.
Все още се пишат стихове и художествена литература. Дори се говори за това. Все още главната буква в ръкописа се украсява, а писмата са проява на речеви талант.
Все още се водят спорове и полемики по въпросите за съвременния и класически театър, думата се среща в речника на хората често.
Новогодишните програми са били с балет. Тогава това изкуство се е наричало така, сега не е много ясно. “Исус Христос Суперзвезда” ще се слуша само на слушалки, но от това още повече ще я заобичваме.
Който се сеща, да добавя още, за да си направим сметка освен за напредъка в науката и медицината какъв изобщо е смисълът от XXI век.
*Текстът е публикуван в социалния профил на известния барабанист.
