Doomscrolling (прекаленото насищане с негативни новини от интернет), mask-hole (термин за хората, които демонстративно не носят маски), Lockdown, Zoom-умора са само част от новите думи от пандемичния лексикон, които навлязоха в живота ни след изолацията. New York Thimes стартира поредица от материали как ще изглежда животът ни през 2021 със заглавие „Да започнем отначало“. От всички възможности за личностно развитие, предоставени ни от карантината – плетене, печене на торти, регистрация в TikTok – няма по-добра за потребителя, отколкото да остане сам със себе си.
52-годишната британска актриса Сю Елиът-Никълс, която преди пандемията прекарваше много време в слушане на собствения си глас, защото си изкарва прехраната с озвучаване на филми и реклами, сега говори сама със себе си и публикува разговорите си в интернет.
Майка ми винаги казваше, че хубавото в разговора със себе си е, че винаги получаваш отговорите, които искаш, написа тя.
Има един вековен комуникационен рефлекс, който не сме загубили. Моментите на несгоди често съвпадат с изобретяването на нови речници и лексика и пандемията не прави изключение.
В навечерието на Втората световна война началникът на щаба на американската армия Джордж Маршал създава наръчник за войници, речник на армейския жаргон, целящ повдигането на бойния дух. Войниците са добавили свои термини в него – „моторизиран пърхот“ означава въшки в униформата, „гадна тръба“ се отнася до звука на тръбата, която ги буди в неприличен час, „Блокбъстър“ пък са бомбите, хвърлени от Кралските военновъздушни сили, които унищожиха Дрезден. Преименуването на ужасите от войната с интересни термини е направила ситуацията по-поносима по време на Втората световна война.
Най-големият контрол, който можете да имате върху нещо, е да измислите нови думи за него, казваа Сет Лерер, професор по литература и автор на „Изобретяване на английски“.
Речникът по време на Студената война насажда проникващото чувство на тревога в Америка. Децата се учат как да се крият под бюрата си в класните стаи, с ръце над главите си, за да се подготвят за заплахата от ядрена атака. Тийнейджърите бяха оборудвани с карти, които показват колко километра може да измине радиацията, ако бомба бъде пусната на Таймс Скуеър.
Студената война хвърли мрачна сянка, която надвисна над езика ни, стана част от нашия мироглед, че може да има невероятно запустяване с натискането на един бутон, появиха се термини и думи като „разтопяване“, „ядрено претопяване“, казва 81-годишният Пол Диксън, автор на „Военният жаргон“.
И тази година открихме нови думи в нашето ново нещастие – „карантини“, когато всъщност не можете да се срещнете с приятел за по една напитка, „Мис Рона“, за безликия враг, с който се борим. Новите фрази проникнаха в речника ни, дори мутираха, когато се разпространяваха. Притеснението отстъпи място на играта на думи.
И ако лексиката от Втората световна война е белязана от шеговит тон, а речникът на Студената война от страх, сленгът, който се появи от сегашната криза, е много по-дразнещ. Както много от нас, той е износен. Крилатите фрази на нашите COVID месеци са „Doomscrolling“ , COVidiot“, „Zoom умора“.
Но ако има нещо, което ни събира тази година, това е фактът, че всички сме разделени. Това може да има интересен ефект върху моделите на произношението, които обикновено се променят бързо, когато хората в различните регионите си говорят. По време на пандемията този процес спира своето развитие. Лингвистите Бетси Снелер и Сюзани Вагнер от Мичиганския държавен университет записват речта на жителите на Мичиган ежеседмично от месец април, проследявайки ефектите от социалното дистанциране и прогнозират, че тази година ще има „метеорично“ въздействие върху развитието на езика. Промените в произношението, които се ускоряват от десетилетия, вероятно ще спрат, тъй като нашите разговори са ограничени най-вече в семейството. Оказва се, че видеоразговорите не въздействат толкова силно на речевите ни модели, колкото личните разговори.
Хората измислиха и различни форми на комуникация, за да се свързват по време на ограниченията. Голяма част прекарват часове в Zoom. Рейчъл Сайм, писателка от Бруклин, стартира сайта Penpalooza, който вече има повече от 7 000 последователи в 50 страни, които си изпращат писма. А в Сан Франциско художничката Даниел Баскин и нейният приятел Макс Хокинс създадоха QuarantineChat в приложението Dialup, което свързва случайни хора чрез телефонни обаждания. От март насам приложението е провело 50 000 часа разговори с близо 84 000 души. Рекордът се държи от обаждане между двама произволно избрани биолози, продължило 11 часа.
