Елена Поптодорова: Европа иска Байдън, Кремъл предпочита Тръмп

Интервю на Тодор ТОКИН

Елена Поптодорова завършва Английската гимназия в София, след това английска и италианска филология в СУ. От 1975 до 1990 г. работи в Министерството на външните работи. Депутат е във ВНС, в 36-то, 37-мо и 38-мо Народно събрание. Два пъти е посланик на България в САЩ – 2002-2008 г. и 2010 – 2016 г. Междувременно е била директор на дирекции и говорител на МВнР. От 2017 г. е вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, наричан още мозъчен тръст на НАТО.

• Последните социологически проучвания показват 53 на сто за Джо Байдън и 47 на сто за Доналд Тръмп. Преди седмица съотношението бе 52:41. Очевидно Тръпм качва бързо, а Байдън – съвсем малко. На какво се дължи това според вас, г-жо Поптодорова?
• Вероятно защото Тръмп тръгна по-енергично да прави митинги. Вижте, изборите са много трудни, но накрая няма да го избират социологическите проучвания бъдещият президент, ще го избира електоралната колегия.
• И е напълно възможно т.нар. народен вот или популярен вот, да бъде в полза на единия кандидат, а президент да стане другият…
• Точна така, това се случи вече с Хилъри Клинтън. Тя взе близо три милиона гласа повече от Тръмп на народния вот, което не означаваше нищо за електоралната колегия. Затова е толкова непредсказуемо, под въпрос е как ще се избират и членовете на колегията.
• През 2000 г. бях в САЩ за президентските избори и си спомням, че вечерта Хилъри Клинтън, която бе избрана за сенатор от Ню Йорк каза, че тази електорална колегия трябва да бъде премахната, защото е един анахронизъм от 18 век…
• Този въпрос се поставя вече няколко пъти. През 60-те години има много висока степен на съгласие между републиканската и демократическата партия колегията да отпадне. Но моментът отминава, през 80-те години пак се поставя. Електоралната колегия пази много южните щати, защото тогава се е смятало, че те ще бъдат ощетени, ако бъде премахната колегията. Идеята е, че тя осигурява равнопоставеност между по-големите и по-малките щати. Тръгнала е навремето от робовладелството, когато чернокожите не са имали право на глас, а бялото население на Юга е било много по-малобройно от това в северните щати. И тогава е измислена тази сложна система, която обаче дава все повече усложнения. Мисля, че при тези толкова сложни избори сега отново може да се постави въпросът за отпадането на колегията. Но ако спечелят републиканците, нищо няма да се пипа.
• Зависи и какъв Конгрес ще има след 3 ноември?
• Да, разбира се. Защото ние всичките сме се вторачили в президентската надпревара, но същевременно вървят и изборите за сенатори в 35 щата. На демократите им трябват 4 гласа, за да вземат и Сената. Ако те успеят да направят Конгреса изцяло демократически, то тогава при избран Тръмп ще има сериозни трудности да прокарва политиката си. Така че и това се задава като възможност, гласуването в щатите няма нищо общо с националния вот. Там все едно има 50 отделни избора. Не ми изглежда сигурно демократите да вземат тези 4 места. А най-страшното за мен е какво ще се случи след 3 ноември с броенето на бюлетините от ранното гласуване.
• Защо?
• Републиканците винаги са искали ниска активност и при тях не е насърчавано масовото гласуване. Те направо се опитват да го ограничат по всякакъв начин.
• Но се очаква рекордна избирателна активност, сравнявана с тази от 1908 г. при избора на Теодор Рузвелт за президент…
• Да, очертава се рекордна активност, но по-голям е процентът на демократите. Затова Тръмп направи няколко ключови назначения във Върховния съд на САЩ. Един от тези съдии, Брет Кавано, заяви, че за него изборите приключват на 3 ноември вечерта. Т.е. броили каквото броили на 3-ти и дотам. Той не може да го наложи това, но подсказва какви са намеренията. Броенето на ранното гласуване може да се удължи безкрайно дълго и същевременно започват да се търсят пропуски в бюлетините. Много е лесно да се намерят технически пропуски в подадените по пощата бюлетини. Може например някой вместо Бенджамин да е написал Бен, може на мястото на адреса да си е сложил подписа. Такива технически пропуски със сигурност ще има, народът е всякакъв. Демократите веднага ще оспорят тези гласове. Докато при гласуването лице в лице на място такива пропуски почти не се допускат. И двете кампании са се въоръжили с големи групи адвокати, те се готвят за юридическата битка, която ще последва след самите избори. Ясно е, че няма да мине без такава битка.
• Възможно ли е да се стигне до Върховния съд, както стана през 2000 г. на двубоя Джордж Буш-младши и Ал Гор?
• Точно така. Но тук искам да кажа няколко думи за предаването на властта – не просто да приемеш загубата, но да прехвърлиш властта на другия. Ако помните, Ал Гор най-напред прие резултата, после се отказа от прехвърлянето на властта и приемането на поражението. И започна сагата – ръчно преброяване на бюлетините във Флорида, стигна се и до Върховния съд и чак след неговото решение Ал Гор отново призна поражението и поздрави Буш. Дори да приемем, че на 3-ти ще има ясно предимство за Байдън, аз просто не виждам как Тръмп ще каже, че приема поражението и ще поздрави Байдън. Той самият на Конвенцията на Републиканската партия през август, когато бе номиниран за втори мандат заяви: „Единственият начин ние да не вземем изборите е те като ги откраднат”. В главата му няма никаква друга хипотеза освен негова победа, ако не това – значи измама от другите. И затова републиканците ще започнат едни тежки  битки по щатските съдилища.

• 

• Какви са сроковете за обявяването на новия президент?
• Електорите трябва на 14 декември да се произнесат за техния избор, след което на 6 януари Конгресът – Камарата и Сенатът – трябва да одобрят фактически  или не новоизбрания президент. И на 20 януари той да встъпи в длъжност. Но всичко това може да не се случи, ако се оспорват бюлетините, може да има щати, които да нямат ясен резултат. И поради оспорването на резултатите Тръмп да се яви на самия 20-ти – избран или неизбран – и да полага клетва…От 3 ноември до 20 януари – наричат го междуцарствие – текущият президент си има пълни правомощия, а има и избран президент, който обаче не разполага с никакви инструменти, ако бъде избран Байдън. Във всички случаи смятам, че ще има  много дълъг, напрегнат период, в който не изключвам улични сблъсъци на войнстващи групи, защитници на техния кандидат, така че картината няма да е никак ясна.
• Едно изследване на холандски институт в няколко европейски страни, включително и България, много ме развесели в петък. 62 процента от българите заявяват, че ако бяха американци, щяха да гласуват за Доналд Тръмп. Как си го обяснявате това?
• А колко процента у нас се обявяват за русофили? Тази привързаност към Тръмп, която между другото изразяват и определени коментатори, е пречупена през погледа на Москва. Тръмп е предпочитаният кандидат на Кремъл. Той има афинитет към авторитарните лидери, какъвто е Путин, многократно е изразявал възхищението си и симпатии към него. На Тръмп му пречи единствено американската система да направи такива компромиси, които биха отишли срещу американския национален интерес. А у нас много хора искат да видят точно такъв човек начело. Помните ли как през 2016 г. у нас се пръкна едно дружество „Приятели на Тръмп”..
• „Тръмп общество” май че беше…
• Още по-претенциозно. Неговите създатели са наистина комична история – всички те са лявоориентирани и свързани с определени служби. Някой дори ги нарече „Общество на Путин”, но както и да е. Целта на тази група е да бъдат извадени САЩ от активна намеса в световните дела. Това трябва да си спомним. Предпочитанията на тези 62 процента са геополитически. Да не мислите, че те мислят за някакви двустранни отношения с Америка? Тръмп каза: Ние се прибираме у дома и ще правим Америка велика. А това е целта на всички, които не искат САЩ да се занимават с европейските дела и това е много, ама много прозрачно. И това ще е голямата разлика между Тръмп и Байдън.
• Кое би било по-добре за България – Тръмп или Байдън да стане президент на САЩ?
• За нас като член на Европейския съюз е по-добре Байдън. Европа определено иска него. Така че България не трябва да разсъждава само в самостоятелно измерение. Двустранните ни отношения са страшно важни, но те са последователни, системни и предсказуеми от началото на този век. Независимо кой е бил в Белия дом, тези отношения винаги са следвали път на натрупване и на развитие. Това може да се докаже с дати, документи и различни планове как се развиват тези отношения при Джордж Буш, Барак Обама и сега Тръмп – те си вървят, следват си логиката. И като човек, който наистина пряко е участвал десетилетия в установяването на тези отношения твърдя, че няма да има никакво значение кой ще влезе в Белия дом. По-важно е какво се случва у нас. България вече е член на НАТО и ЕС и тези двустранни отношения влизат в контекста на по-голямото. А човекът, който би обновил и успокоил тези отношения, е Джо Байдън. Той ясно осъзнава, че дори една Америка не може сама. Затова аз също смятам, както европейците, че Байдън би бил по-добрият именно защото двустранните отношения ще влязат във верния си контекст. Байдън ще може да обедини Запада на антикремълска основа, което Тръмп няма да го направи. А един предишен съветник на Доналд  Тръмп по националната сигурност в прав текст заяви в интервю, че с опита да се обезсили ранното гласуване, да се внушава усещане за някаква измама, Тръмп налива вода в мелницата на Путин.