Христо СТОЯНОВ
Преди няколко дена се наложи да посетя Съдебната палата в София… Сложих си маска, в кутия поставих всичко, извадено от джобовете, минах през детектора и влязох. След мен влизаха и други маскирани – подсъдими, свидетели, адвокати, полицаи, съдии, прокурори… Някои, предимно дами, дори носеха маски в тон с дрехите и тогите си. Може би смъртта не обича красивите и добре облечените…
Застанах чинно пред залата, зад чиито врати бе насрочено делото и зачаках. Минаваха полицаи и служители, които правеха забележки на тези, които са си смъкнали само маските. Все пак се спазва някакъв закон, свързан със здравето на този народ.
Пред вратата застана и адвокат Хаджигенов, да, същият този Хаджигенов, който замеря с яйца, домати и прашка Съдебната палата, а сега тука ще иска правосъдие. Ще защитава и обвинява… Парадоксално, но това е дереджето, Сийче – както би казал Чудомир.
Минаваха служители и полицаи, правеха забележки за непоставена правилно маска, но не и на него. В съдебната зала на него пак никой не му направи забележка, че е без маска. А доколкото знам той трябваше да бъде глобен. Дори не би трябвало да бъде допуснат в Съдебната палата…
Та искам да попитам – той в чия Съдебна палата бе влязъл и ако след замеряне с яйца зад стените със стичащ се белтък, жълтък и кетчуп действат други закони искам да знам какви са те… Само искам да знам, нищо повече. И някой в тази палата може ли да поеме отговорност… Само питам…
Текстът е публикуван във фейсбук профила на Христо Стоянов
