Шест политически сили са с най–сериозни шансове да влязат в парламента при избори сега. ГЕРБ и БСП са с почти изравнени шансове. Все още има сериозно ядро от твърдо решили да гласуват, които обаче още избират за кого и това може да обърне резултатите.
Това сочат данните от новото национално-представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено между 21-30 септември сред 1031 пълнолетни граждани.
ГЕРБ продължава да води на БСП – този път с по-малко от един процент (20.5 към 19.6 %) . „Има такъв народ“ на Слави Трифонов отново е трета политическа сила (с 14.9% подкрепа от гласуващите), но с известен спад в мобилизацията за гласуване сред неговите привърженици. „Демократична България” запазва сериозния скок в подкрепата си от началото на протестите, но за момента без по-високо натрупване (9.4% от гласуващите). Така тя дели четвърто-пето място с ДПС, което също бележи вътрешна мобилизация и достига 9.9% вот. Бонусът, който новите протестни проекти получиха от масовите демонстрации, личи и в ръста на „Изправи се.бг” на Мая Манолова (до 4.6% от гласуващите.) Като най-сериозни губещи се очертават Обединени патриоти (3.8%) и Воля (0.3%), които засега остават под чертата.
15%, основно привърженици на Слави Трифонов, залагат на формулата „всички срещу ГЕРБ“. 9.4% са за „лява алтернатива“, като симпатизантите на БСП и Мая Манолова се колебаят между тази опция и обединение около президента Радев. 12.2% са за „дясна алтернатива“. Тя се подкрепя от около 75% от симпатизантите на Демократична България, но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14.5% от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива.
Около две трети от пълнолетните българи (66.2%) продължават да изразяват принципна подкрепа за протестите в страната, въпреки резервите към техния състав и изразни средства, сочи проучването. Социолозите обаче отчитат интересна тенденция спрямо първоначално регистрираните през юли данни – намалява категоричната подкрепа за протестите в София, а се увеличава тази в по-малките населени места. Изследването показва, че отделните социални групи проектират върху протеста своите собствени проблеми и очаквания, което му дава по-широк прочит и отзвук от ангажираността на непосредствените участници в него, се казва в анализа към изследването.
Неяснота цари и по друг ключов проблем – каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление. Мненията са изключително разнопосочни – не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили. 17.6% припознават в Румен Радев политическият опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект.
Традиционните играчи в политическото поле са засенчени по персонален рейтинг от други две популярни фигури, започнали неотдавна нови политически проекти – шоуменът Слави Трифонов и бившият омбудсман Мая Манолова.
Общо 36% от анкетираните имат доверие на Слави Трифонов, а 32.9% – на Мая Манолова. В същото време недоверието към шоумена е 26.8%, а към бившия омбудсман – 33.7%. „Алфа Рисърч“ мери рейтингите на двамата нови политически играчи за първи път.
Лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов губи близо три пункта доверие спрямо юли, като персоналният му рейтинг в края на септември е 20.3%. В същото време рейтингът на лидера на опозиция расте и почти се изравнява с този на Борисов – доверието към председателя на БСП Корнелия Нинова е 19.8%.
Непосредствено след тях се нарежда лидерът на „Демократична България“ Христо Иванов, одобрението към когото е 15.5%. И неговият рейтинг е измерен за първи път.
След него по одобрение са Красимир Каракачанов (12.1%), Ахмед Доган (8.2%), Валери Симеонов (7.3%) и Веселен Марешки (6.1%). Доверието в Каракачанов и Марешки продължава да пада, докато това в Симеонов се покачва леко. Рейтингът на Доган е измерен за първи път от 2017 г. насам.
За разлика от другите лидери на нови политически проекти, към момента на лансирането на „Републиканци за България“ Цветан Цветанов стартира с едва 3% лично одобрение.
Конфронтацията „президент-премиер“ води до ръст на недоверието и към двамата. Загубите за Бойко Борисов са по-големи от тези за Румен Радев, коментира от „Алфа Рисърч“ данните от проучването си.
Президентът бележи слаб спад на положителните оценки (с 1.6 процентни пункта), но критичните нарастват по-силно (с 5.7 процентни пункта). Той обаче запазва позитивен баланс в личния си рейтинг със съотношение 42% одобрение към 28.6% неодобрение. Премиерът губи нови близо три пункта и доверието в него спада до 20.3%, а недоверието расте с 6.5 пункта до 55.8%.
Правителството е с 12.8 на сто доверие и 59.7 на сто недоверие, Народното събрание държи рекорд сред институциите със 7.8 на сто доверие и 61 на сто – недоверие.
Българите посрещат есенно-зимния сезон със значителна доза песимизъм и несигурност. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха около избухналата пандемия от COVID-19, в момента най-голяма тревога буди не здравната, а икономическата и политическа ситуация. 50% очакват влошаване на икономиката в близките месеци, срещу 15.3% – подобрение. 14.9% очакват разрешаване на политическата криза, 54% – изострянето й. На този фон, безпокойството от разпространението на коронавируса отстъпва на по-заден план – 22.6% са оптимисти, 31.9% – песимисти. Сами по себе си тези числа обаче не дават основание за оптимизъм, защото подценяването на вируса и предпазните мерки може да има бумерангов ефект – задълбочаване на здравната, а оттам – ескалация и на икономическата, и на политическата кризи.
