В неделя Армения и Азърбайджан са във фактическа война, след като двете държави обявиха военно положение и всеобща мобилизация. Рано сутринта азерски войски нахлуха на територията на автономната република Нагорни Карабах и завзеха няколко населени пункта и планински височини.
Съобщава се за стотици жертви, много ранени, включително и сред цивилното население. Арменският премиер Никол Пашинян предупреди, че този конфликт може да излезе извън рамките на двете държави, а това вече звучи страшно. Като се има предвид, че зад Азърбайджан твърдо стои Турция, а зад Армения не толкова твърдо Русия.
Нагорни Карабах е провинция в Азърбайджан, населена предимно с етнически арменци. Конфликтът е чисто етнически и води своето начало от първите години на XX век. По времето на СССР Москва успяваше да тушира противоречията, но през 1987 година искрата бе запалена и вече нямаше връщане назад.
Както обикновено се случва, войната тръгна от съвсем дребен повод. Баку назначава за директор на едно предприятие азърбайджански чиновник. Това не се харесва на местните арменци и те вдигат бунт. Налага се армията и милицията да се намесят, има убити и ранени.
След това конфликтът затихва, най-вече и заради разрушителното земетресение в Армения на следващата година, което отне живота на 25 000 души. След разпадането на СССР обаче враждата между двете нации избухва със страшна сила. Нагорни Карабах обявява независимост от Азърбайджан. Баку отговаря с брутална военна операция, Армения също изпраща свои войски в региона. Следва двегодишна кървава война.
Тя приключва през 1994 година със споразумението от Бишкек. Под него се подписват Баку, Ереван и Нагорни Карабах. Договорът дава автономия на провинцията, но не и независимост. В следващите 26 години периодически избухват престрелки на границата между Карабах и Азърбайджан, но като цяло конфликтът е замразен. До тази неделя, когато практическа започна нова война.
