„Мрежата служи да се улови рибата – след като рибата е уловена, мрежата трябва да се забрави. Примката служи, за да се улови заекът – след като заекът е уловен, примката се забравя. Думите служат, за да се улови смисълът, щом като смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени. Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него.“ – тези думи на китайския философ Джуандзъ произнесени през III в. пр.н.е са своеобразна отправна точка в новия проект на художника Константин Костов.
Озаглавил изложбата си „Моменти с друго значение“, той приканва публиката да пристъпи в неговия свят. По собствените му думите „от отминаващите периоди време се откъсват парчета, които носят в себе си различни значения. Да направиш избор кое е твоето значение, би премахнало всичките възможни досега паралелни такива. Днешният ден за едни би бил световна криза, за други – инцидент по невнимание, за трети – сантименталността от преминал миг. Ние с колекционерския си нагон се опитваме да превърнем късчетата от пъзела в свои и да ги наредим в постоянно изтичащата се картина. Така, за мен, различните моменти придобиваха едни значения и с течение на времето се превърнаха в съвсем други такива.
Художникът е набеден за любопитен; персонаж, търсещ постоянно сюжета в неочакваните ъгълчета на случващата се картина. Понякога нетипични ракурси на погледа се спират и завъртат на 360°, за да се превърнат отново в това, което са предназначени да бъдат. Друг път воайорското око прониква в пространства на своите търсения и открива там себе си като форма на обективния свят, но вече сякаш отстрани. По този начин то става свидетел на отделните моменти, без да се стреми да ги събира и превръща в една цяла история. Но с времето историята се подрежда и започва да разказва сама за себе си, без да разчита вече на обективното – създава свой отделен контекст.
„Моменти с друго значение“ показва една друга страна на тази фрагментирана действителност – субективното се превръща в обективно и отново преминава в своята субективност, необезпокоявано от обстоятелствата на желанията и замисления контекст.“
Какво действително ще видим – предстои да разберем. Факт е обаче, че К. Костов е от онези млади автори на българската сцена, които всички следим. Със своите реализирани три самостоятелни изложби той даде заявка, че живописта е много повече от цвят, композиция, идея. Живописта е инструмент за диалог и размишление. В този смисъл, като ученик на големия Андрей Даниел, който си тръгна от нас, завещавайки ни следите си, Константин Костов е негов истински наследник. Негова жива следа, която скоро ще срещне оногова сам в себе си, който е забравил думите, за да разбере навярно, че смисълът никога не може да бъде уловен, и не защото го няма, а поради щото той е по-изменчив от времето дори. И истинският смисъл като че ли е в пътя – изминат или предстоящ.
Изложбата е подредена в столичната галерия „Стубел“ (ул. „Коста Лулчев“ 2B) и ще продължи до 2 октомври 2020. Вернисажът е в сряда (16 септември) от 16 ч. до 21 ч.
ПВПетров
