четвъртък, 28 март 2024 г.

Кийт Ричардс: Смяна на политическия режим е добре дошла

Кийт Ричардс.

Кийт Ричардс, легендарният китарист на Ролинг Стоунс, даде интервю пред списание „Ролинг Стоун“. В него той говори за времето под карантина, за новите си песни и спомени от стари парчета.

Още с началото на пандемията през март Кийт Ричардс се обажда на Мик Джагър с идеята да издадат предварително песента „Да живееш в призрачен град“ („Living in a Ghost Town“). Песента е записана малко след издаването на албума им през 2005 г., но този път музикантите искат да я направят актуална спрямо ситуацията.

Джагър написва нов текст, презаписват парчето и то вече има 10 милиона гледания в Ютюб. Новата музика е само едно от заниманията на артиста, които му помагат да се справи с карантината.

„Седя и гледам как тревата расте“, шегува с Кийт Ричардс, който е отседнал в своя дом в Кънектикът. „Антени“ ви представя най-интересното от интервюто с музикалната легенда:

Как прекарвате времето си вкъщи?

Късметлия съм, че имам къде да се разхождам. Освен това успях да завърша „Призрачен град“. Мисля си какво да правя с парчетата, които записахме преди пандемията. Дали не можем да ги променим по някакъв начин, за да станат по-актуални, сещаш ли се?

„Призрачен град“ е идеална за момента.

Да, всичко беше въпрос на точния момент, който да бъде уловен. Мик и аз бяхме много притеснени от случващото се. Говорих с него през март и му казах: „Човече, няма по-подходящо време за пускане на тази песен от сега.“

Има един пичага в Ютюб, който преподава вашите рифове. По време на урока си за „Да живееш в призрачен град“ той говори колко различни акорди използвате от обичайните за групата. Страхотно е, че все още се развивате.

Да, това е интересно парче за свирене. Караш си наоколо и по улиците няма жива душа. Веднага свързах 2 и 2: „Трябва да пуснем „Призрачен град“ веднага.

Как звучат останалите нови песни, по които работите?

О, не знам, трудно е да описваш музика. Мисля, че имаме 6 или 7 парчета, които бавно сглабяме. Ако тази работа с пандемията продължи, ще се наложи да ги издадем по някакъв различен начин.

Липсват ли Ви концертите на живо?

О, да. Сега трябваше да съм на път. Изведнъж се чувствам много застоял, безполезен. Сигурен съм, че милиони други се чувстват именно така. Но също така вярвам, че в главите на всички ни живее надеждата, че догодина ще е различно. Че всичко ще си дойде на мястото. В противен случай никой няма да може да свири пред когото и да било повече.

Много ми хареса последното ни турне през 2019 г. Страшно се разочаровах през март, когато си казахме: „О, не, нещата не изглеждат добре.“ Седмица след това решихме да отменим първите няколко концерта. Рекох си тогава, че случващото се е доста по-голямо от нас. По-голямо е от когото и да било, сещаш ли се?

Какво се надявате, че ще се случи накрая?

Надявам се, че съвсем скоро ще има ваксина. И смяна на режима няма да ни се отрази зле (смее се). Нека не продължавам темата повече, човече.

Бил съм на концерти на „Ролинг Стоунс“ и съм чувал хората да се чудят защо го правите. „Та те имат всичко на света, защо още свирят?“

Не знам, може да го наречете навик. Аз само това правя. Освен това вътре в групата се гледаме взаимно и се чудим: „Който ще е първият, който ще слезе от автобуса?“ Или трябва да те изритат, или сам да си тръгнеш, нали? Но аз не мога да си представям да правя каквото и да било друго с живота си. Не е нещо, от което просто се пенсионираш.

Адреналинът и любовта, които чувствате на сцената, сигурно са страхотни.

Да, само се надявам догодина пак да мога да се кача на сцената и то без маски. Дотогава ще продължавам да нося моята. Дори в леглото си я слагам.

Често ли я носите?

Винаги, ако излизам. Но не излизам често. Излизаме с колата до близкото кафене. И съм маскиран. Нямам друг избор. Не ми пука как изглеждам отстрани, дори да е нелепо. Живеем като Алиса в Страната на чудесата.

На 4 септември пуснахте ново обогатено издание на албума си „Goats Head Soup„. Той е записан в Ямайка, защо точно там? Има истории, че навремето не са ви допускали в разни държави.

О, да, така беше. Ямайка бе едно от малкото места, които искаха да ни приемат всички от групата тогава. След като пуснахме албума „Exile, проблемите започнаха. Сякаш ни изритаха от Англия. Цялата група се премести в мазето ми във Франция. Минаха почти 2 години, преди да запишем „Goats Head Soup„. Мик се ожени за Бианка и т.н. Бяхме станали изгнаници. Чарли също живееше във Франция. Бяхме разпръснати навсякъде. С Мик трябваше да се научим как да пишем и творим разделени. Вече не бяхме в съседни стаи или хотели. Това бе първият ми опит да пиша от разстояние.

Как се промени качеството на песните?

Ти ми кажи. Смятам, че се справихме доста добре. Слушайки албума сега, той звучи доста фънки. Песни като „Heartbreaker“ и „Dancing with Mr. D“ са си направо хипария. Страшно се забавлявахме с Иън Стюърт, Ники Хопкинс и Били Престън.

Малко преди това заминавате за Швейцария, където да композирате с Мик. Там написахте и „Анджи“.

Помня, че написах „Анджи“ в една швейцарска баня. По онова време Мик беше чак на другия край на света. Затова се събрахме няколко седмици преди Ямайка, където записахме всичко вече. Мик беше изготвил „Silver Train“ и „Starfucker“, а аз работех по останалата част. Беше различен начин на работа. „Ей, имам готова тази песен, но ми липсва риф“. „О, аз имам един риф, дето може да ти е от ползва“. Пишехме ги в крачка.

Знаехте ли тогава, че „Анджи“ е специална?

Не помня точно как бе взето решението за „Анджи“. Много бях доволен от песента, защото изведе групата на пазара със синглите. Придаде друго усещане на музиката ни. Но с времето забравих как стана това и сега не помня.

Помните ли как се вдъхновихте за песента?

О, да – от чиста скука. Дъщеря ми Анджи се бе родила наскоро. Странното е, че по онова време не я наричахме Анджи. Причината бе, че името ѝ бе дадено от католически монахини, тъй като тя се роди в католическа болница. „Трябва да си изберете име от този списък“, казаха ни. Анита я наричаше с имена като Глухарче (бел.прев. – Данделион на английски). Времената бяха такива. Странно, но Анджи се заби в главата ми. И това бе името, което тя избра впоследствие за себе си.

Преди време казахте, че през 70-те години твърде много музиканти са свирили в албумите ви, което е влошило качеството на звука. На същото мнение ли сте сега?

Може и да съм го казал, да. Вероятно съм бил изнервен заради 1-2 парчета. Но не искам да обвинявам когото и да било. Всичките ни гост-музиканти бяха сред най-добрите в света.

Мик спомена, че работи върху документален филм. Стоунс снимат ли такъв в момента?

Не съм сигурен. Преди пандемията работехме по доста неща. Махнете „дем“ от пандемия и се получава „паника“ (бел.прев. – „pandemic“ без „dem“ става „panic“).

60-годишнината на Ролинг Стоунс се задава през 2022 г. Планирате ли да я отбележите?

Да се надяваме. И се надявам да я отпразнуваме с възможно най-много хора по света. Надявам се да го направим на сцената. Очаквам го с нетърпение.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html